ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Искам ли да стана черно-бяла?

Искам ли да стана черно-бяла?
Нали знаете тези моменти, в които без причина се чувстваме неспокойни, леко тревожни и сякаш чакаме нещо да стане. Но не нещо от календара, а друго, в нас или с нас, промяна. Като че ли все повече живеем в такова време, не само ние, а май че и целият свят. И когато можем - действаме, по нашия си момичешки начин – подстригваме се, купуваме нещо, отиваме някъде, четем, ходим на ново място с приятелки, обличаме се с неочаквани цветове, пишем…
 
И това ни прави цветни. Поне аз така се чувствам – цветна, всеки миг различна, един ден хубава, един ден не, понякога всичко ме забавлява, а друг път ми е досадно, случва се дори една книга или филм до средата да са ми приятни, а после да ме отегчат. Това личи и по мен самата, по старанието ми когато се обличам или липсата на такова, по малките смахнати детайли и по непредвидимите ми реакции.
 
Но има и едни такива черно-бели хора. Нали се сещате – винаги са спретнати, всичко им е изгладено, подбрано по цвят и кройка, прическата им е безупречна и им отива, с години си остава еднаква, възпитани са и уравновесени и аз им се възхищавам. Но, всъщност, нямам нито една такава приятелка. Моите приятелки са като мене – пъстри.
 
Гледам тези дни списанията с черно-бели корици, рекламите в черно-бяло и модата за идващата пролет в черно и бяло и усещам как се опитват това да ми подскажат – и аз да стана такава. Да не подскачам от цвят в цвят и от емоция в емоция, а да съм умерена, стилна, подредена, прибрана, елегантна и безупречна. Само че – аз не искам! Красиво е, но не е моето. Затова не мога да пиша за тази тенденция – този път ще бъда старомодна и ще си остана шарена!
 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...