Нали знаете тези моменти, в които без причина се чувстваме неспокойни, леко тревожни и сякаш чакаме нещо да стане. Но не нещо от календара, а друго, в нас или с нас, промяна. Като че ли все повече живеем в такова време, не само ние, а май че и целият свят. И когато можем - действаме, по нашия си момичешки начин – подстригваме се, купуваме нещо, отиваме някъде, четем, ходим на ново място с приятелки, обличаме се с неочаквани цветове, пишем…
И това ни прави цветни. Поне аз така се чувствам – цветна, всеки миг различна, един ден хубава, един ден не, понякога всичко ме забавлява, а друг път ми е досадно, случва се дори една книга или филм до средата да са ми приятни, а после да ме отегчат. Това личи и по мен самата, по старанието ми когато се обличам или липсата на такова, по малките смахнати детайли и по непредвидимите ми реакции.
Но има и едни такива черно-бели хора. Нали се сещате – винаги са спретнати, всичко им е изгладено, подбрано по цвят и кройка, прическата им е безупречна и им отива, с години си остава еднаква, възпитани са и уравновесени и аз им се възхищавам. Но, всъщност, нямам нито една такава приятелка. Моите приятелки са като мене – пъстри.
Гледам тези дни списанията с черно-бели корици, рекламите в черно-бяло и модата за идващата пролет в черно и бяло и усещам как се опитват това да ми подскажат – и аз да стана такава. Да не подскачам от цвят в цвят и от емоция в емоция, а да съм умерена, стилна, подредена, прибрана, елегантна и безупречна. Само че – аз не искам! Красиво е, но не е моето. Затова не мога да пиша за тази тенденция – този път ще бъда старомодна и ще си остана шарена!
