И последната Седмица на модата за тази есен отмина, но блясъкът на новите колекции още резонира в нас. Замисляли ли сте се откъде тръгва най-голямото модно събитие в света и от кога датира? Всъщност Седмиците на модата съвсем не са продукт на съвременността и имат дълга и богата история.

Днес ви споделяме как започва всичко…

Може би знаете, че модната индустрия започва в Париж. Това се случва през 1850 г., когато висшите кутюристи започват да посещават клиентите си по домовете, за да им правят проби. Чарлз Фредерик Уърт, който се смята за основател на висшата мода, е първият, който кани клиентите си в ателието си, поставяйки началото на тази нова традиция. Той дори организирал ревю, посветено само на една колекция. На нея са представени серия от облекла и модели, които били уникални за тази колекция. Основната цел на тези "салонни ревюта" не е била толкова за целите на изкуството, а главно, за да се намерят клиенти и да се продаде колекцията. Така на Уърт му хрумна идеята да организира събития два пъти годишно, за да могат всички клиенти на модната индустрия да бъдат в града по едно и също време и да разглеждат различни "колекции" от облекла.

В днешно време модните ревюта се възприемат като големи събития. То има стотици посетители и глобално споделяне чрез социалните мрежи. Но в началото на миналия век модните ревюта са били доста интимни събития и не са били отворени за широка публика. Рядко е имало и камери, фотографите не са били допускани, за да не бъдат копирани дизайни. Ревютата са били по-скоро лично представяне на продуктовата линия, преди тя да бъде пусната в производство.

Първото истинско модно шоу

През 1903 г. парижката традиция да се показват на клиентите най-новите колекции достига до Ню Йорк. Първото модно шоу в САЩ се организира от магазин Ehrich Brothers. През 20-те години на ХХ век модното вече ревю е утвърден и признат начин за популяризиране на дадена колекция. Разликата между ревютата на Чарлз Фредерик Уърт и неговите съвременници е, че ревютата, последвали събитието на Ehnich Brothers, са артистични и театрални, често основани на една-единствена тема.

Първата Седмица на модата не е в Париж

До 40-те години на миналия век модната сцена все още е съсредоточена в Париж. Американските дизайнери и купувачи търсят модно вдъхновение именно там. Но настъпването на Втората световна война и нацистката окупация правят невъзможно пътуването на американците до Париж.

Тогава се появява Елеонор Ламберт - емблематичната модна публицистка, която поставя началото на Международния списък на най-добре облечените, наградата на модните критици Coty (по-късно превърнала се в награди CFDA) и Met Ball. Тя вижда уникална възможност да отклони вниманието от Париж и да развие сцената на седмицата на модата в Ню Йорк. Така през 1943 г. тя стартира първата "Седмица на пресата". Това накарало местните дизайнери да покажат творенията си у дома, а модните журналисти да ги отразяват.

Седмицата на пресата се провежда в хотел "Плаза". Елинор Ламбърт дори плаща на репортери от Ню Йорк и други части на Америка да се включат, за да предизвика шум. Събитието има успех, постигната е целта да се покажат местни таланти като Клеър Маккардел, Хати Карнеги и Норман Норел. За събитието пишат дори Vogue и Harper's Bazaar.

Рут Финли (асистент по връзки с обществеността на Ламбърт) съставя моден календар - изчерпателен справочник, който гарантира, че часовете на ревютата на дизайнерите няма да съвпаднат. По-късно започва да издава малки розови книжки под името "Моден календар". Това създава модела, по който днес седмиците на модата се провеждат по целия свят. Дизайнерите разполагат с 15 минути, за да се харесат на своите ВИП гости. 

Първата Седмица на модата в Милано

Преди Милано да се превърне в столица на модата в Италия (забавен факт е, че Милано е единствената столица на модата, която не е истинска столица), модната сцена на страната се появява в Палацо Пити във Флоренция с модния подиум, организиран през 1951 г. от италианския аристократ Джовани Батиста Джорджини, който организира модни ревюта в собствената си резиденция с модели на Емилио Пучи и сестрите Фонтана, а след това в Сала Бианко в Палацо Пити. За първи път в Италия пристигнаха купувачи от големи американски търговци на дребно като Saks Fifth Avenue и Bergdorf Goodman. Както и журналисти и фотографи от цял свят.

Събитието има такъв успех, че предизвика огромен проблем с трафика в града. Неспособни да се справят с наплива от хора, идващи от цял свят, решават, че модните ревюта трябва да се преместят в Милано. Така през 1958 г. Националната камара за италианска мода (Camera Nazionale della Moda) основава Седмицата на модата в Милано.

През 70-те и 80-те години на миналия век редица дизайнери от Милано, сред които Джорджо Армани и Джани Версаче, стават изключително популярни и допринасят за утвърждаването на статута на града като модна столица. Сред най-запомнящите се ревюта от това време е шоуто на “Версаче” от 1991 г., в което участват супермоделите, сред които Синди Крауфорд, Наоми Кембъл, Кристи Търлингтън и Линда Еванджелиста.

Париж и Седмицата на модата

Въпреки че същинската седмица на модата не е започнала в Париж, се смята, че този град е въвел идеята за нея чрез своите "défilés de mode" или "модни дефилета". За разлика от другите модни столици, Париж е единственият град, в който се провежда седмица на висшата мода. Това е в допълнение към тези за готово облекло (дамско и мъжко облекло). Изложенията на висшата мода се провеждат в Париж от 1945 г. насам. Тогава Chambre Syndicale de la Haute Couture изисква от модните къщи да представят пред пресата колекция от поне 35 серии. Тя включва както дневни, така и вечерни облекла.

Първата Седмица на модата в Париж, каквато я познаваме днес, е организирана от Френската федерация за мода (Fédération Française de la Couture). Тя се провежда през 1973 г. и е ръководена от основателката на Седмицата на модата в Ню Йорк Елеонор Ламбер. На това събитие за първи път в Париж са представени заедно колекции висша мода и мъжки облекла.

Битката при Версай

Първата седмица на модата в Париж е открита със събитието, известно като "Битката при Версай", което се провежда на 28 ноември 1973 г. Битката е, защото Парижката мода се противопоставя на Нюйоркската мода, въпреки че това събитие не е замислено като състезание.

Модното шоу всъщност е организирано с цел набиране на средства. То се състои в двореца Версай, за да се покрият разходите по обновяването на кралската резиденция. Разходите се оценяват на около 60 милиона долара. Събитието е легендарно. Списъкът на гостите съдържа 700 души, сред които принцеса Грейс, Жаклин дьо Риб, Глория Гинес, Анди Уорхол и Лайза Минели. Всеки дизайнер трябва да представи осем проекта за разглеждане. Ив Сен Лоран, Емануел Унгаро, Кристиан Диор, Пиер Карден и Юбер дьо Живанши представляват Франция срещу Ан Клайн, Халстън, Оскар де ла Рента, Бил Блас и Стивън Бъроуз, които представляват Америка. В крайна сметка Америка побеждава Париж, представяйки най-авангардните колекции.

Първата Седмица на модата в Лондон

Различни хора твърдят, че са поставили началото на Лондонската седмица на модата - един от тях е модният PR Пърси Савидж, който организира първото си лондонско ревю "The New Wave" в хотел "Риц", което скоро е последвано от "London Collections" с участието на дизайнери като Зандра Роудс и Брус Олдфийлд.

За официална първа Лондонска седмица на модата обаче се смята тази, организирана от Британския съвет за мода през 1983 г., който през 1984 г. въвежда и наградата "Дизайнер на годината". Първият носител на наградата е Катрин Хамнет.

Ревюто се провежда на паркинг в Западен Лондон, като шатрите са разположени пред Института на Британската общност в Кенсингтън. Бети Джаксън, Дейвид Филдън и Джон Галиано са някои от младите дизайнери, които дебютират там.

Събитието е толкова успешно, че правителството на Обединеното кралство официално обявява, че ще осигури финансиране, за да може то да продължи. Дори кралските особи проявяват интерес към модните ревюта. Например през 1985 г. принцеса Даяна организира прием за различни дизайнери в Ланкастър Хаус. Освен това, за изненада на всички присъстващи през 1986 г., Маргарет Тачър посещава ревюто и остава там цяла седмица, въпреки че е била зает човек.

Историята на Седмиците на модата продължава да се пише и днес, като се превръща в най-значимото модно събитие всяка година.