Мода

Изложбата на Dior в Лондон – маркетинг, превърнат в легенда

Билетите за нея бяха разпродадени за три седмици

Преди две години модна къща Dior отпразнува своята 70-годишнина. По този случай в Париж беше организирана изложба, почти невиждана по своя разкош и по размаха на рекламната кампания. Неизбежното сравнение с показаното за Макуин, отдавна единица мярка за модна ретроспектива, недвусмислено беше в полза на Dior – повече експонати, повече дизайнери, дълга и вълнуваща история. „Диор – дизайнерът на мечти“ се превърна в експозиция мечта. Нищо чудно, че когато музеят „Виктория и Албърт“ в Лондон обяви, че изложбата ще гостува там тази година, всички билети се разпродадоха за три седмици.

Кристиян Диор е наистина явление. На всеки моден фен е известно, че той е променил света на модата след войната, връщайки отново в центъра на вниманието женствените дрехи, ушити перфектно и подчертаващи фигурата.

По-малко известно е, че истинският гений на Диор е не толкова креативен, колкото в бизнеса.

Кристиян Диор по удивителен начин успява да отгатне нуждите на жените и да ги задоволи, да манипулира тенденциите, да адаптира бизнеса си към различните пазари и сам да изгради империя.

През тези 70 години той е начело на Dior само десет, но за това време успява да изгради модна къща, която държи еднолично огромна част от целия френски моден експорт. Подобно на големите предприемачи в историята – днес това са примерно Джеф Безос или Илън Мъск – Диор гледал толкова напред в бъдещето, че идеите му са много по-забележителни от неговите дрехи. 

    И още...


Кристиян Диор се ражда в семейство на заможен търговец. Малкият Кристиян е много близък с майка си и сестрите си, а с баща си има доста сложни отношения. Въпреки това от децата в семейството именно Кристиян е този, който наследява търговския талант и предприемчивост и това се вижда отлично в историята на модната му къща. Известно е как той провокира огромен интерес около първото си ревю, как разлива парфюм в коридорите и няма нищо против блъскащите се тълпи отпред.

Когато отива в САЩ са му достатъчни няколко дни, за да прецени предвидливо, че там никой не разбира от кутюр и няма защо да хаби ресурс да продава скъпи дрехи – в САЩ той продава само прет-а-порте.

В Англия, където Диор се чувства като у дома си („тук ми харесва дори храната“ – казва той не без ирония),  той прави ревютата си в дворците на аристокрацията и специално за кралското семейство. Резултатът е известен – принцеса Маргарет му поръчва рокля за официалния си портрет и така от една снимка цяла Англия научава името му. Парфюми, чанти, обувки, аксесоари, на изложбата има цяла зала с предмети с името на Диор, които не са дрехи, но много повече от дрехите носят пари и популярност.

На този фон изложбата във „Виктория и Албърт“ обещава повече, отколкото показва в действителност. Макар да знам историята на Dior отлично, наистина очаквах нещо като Savage Beauty. Само че „Диор – дизайнерът на мечти“ не е правена от Андрю Болтън, тя не е произведение на изкуството, а проект на маркетинга. Всички параметри за това са налице – снимането е разрешено и дори се насърчава (това рядко се случва на изложба за мода в този музей), експонатите са толкова instagramable, че изглеждат по-добре на снимка, отколкото в действителност; сувенирите за спомен са с лошо качество и високи цени и дори каталогът е по-некачествено отпечатан от което и да е модно списание.

     И още...


Разбира се, вълнението и нетърпението ми да отида и да видя всичко бяха и си останаха огромни. В крайна сметка Dior означава също и Ив Сен Лоран, Джанфранко Фере, Раф Симънс и любимия ми Джон Галиано, който е единственият наистина сравним с Макуин дизайнер на нашето време. В повечето зали на изложбата дрехите от различни епохи са смесени и почти винаги е възможно да се отгатне кое от кого и кога е измислено. Тук добавям и дългия стаж на Марк Болан с неговата безупречна и предсказуема британска елегантност и Мария Грация Кюри, която от три години прави приблизително едно и също –поли от тюл и тишърти с феминистки лозунги. Зад всички тях стои ателието на Dior, едно от най-добрите в света.

Всяка дреха на изложбата е абсолютно безупречна, направена да промени живота на жената, която я носи.

Изложени на разстояние едни от други и подходящо осветени, някои от дрехите са изумителни. Повечето, разбира се – на Галиано, който сякаш винаги е създавал мода специално за да бъде изложена в музей.

Savage Beauty беше преживяване, което пресъздаваше света на Макуин – един свят на кошмари, красота и необятно въображение. Изложбата на Dior разкрива на зрителя една огромна индустрия, създадена да облича шепа жени и да продава мечти на останалите, които си купуват парфюми, очила и чанти, от което идва основният приход на Dior в наши дни. И понеже билети вече няма – недейте да съжалявате много, просто някой път влезте в бутик на Dior и си поговорете с най-възрастната продавачка. Удоволствието от видяното и преживяното ще е подобно. В крайна сметка могъществото на империите е в това, че духът им се усеща навсякъде. И къде, ако не в Лондон, е идеалното място да се докаже тази теория.

 Специален следобед чай в Лондон!