Купих първата си жилетка, когато се преместих да работя в офис с климатик и без централно отопление. Изглежда събирането на повече от двама човека на едно място веднага поврежда вътрешните им регулатори за температура и просто няма начин да има консенсус кога и на колко градуса да е пуснат климатикът. Беше ми ту топло, ту студено. Духаше ми и в двата случая и в крайна сметка си купих жилетка. После още една, и още една, и още една. Удобна дреха, която може да се носи наметната, облечена или плътно закопчана и според това осигурява различна степен на защита срещу студеното време вътре и навън. Мислех си, че едва ли не първа съм открила колко универсална дреха е жилетката, че може да се носи небрежно с потник, официално с риза или секси без нищо отдолу и че има безброй разновидности, плетени като дантела, с бродерии, къси и дълги… За нула време станах маниак.
Всъщност жилетките имат доста дълга история. Твърди се, че носят името на графа на Cardigan, който измислил първата мъжка жилетка още в средата на 19-ти век. Другата версия е, че са кръстени на малкото островче Cardigan в Уелс, известно с плетените си дрехи. Във всеки случай жилетката става модерна едва през двайсетте години на миналия век, когато Жан Пату измисля първия тенис екип – бяла плисирана пола и бяла жилетка. С подкрепата на Коко Шанел, която включва жилетки във всичките си колекции, тази удобна дреха става завинаги част от дамския гардероб. Дизайнерът Ото Вайц от Pringle of Scotland измисля през 30-те години на миналия век ансамбъл от еднакви блуза и жилетка – много елегантно и женствено, подходящо за всяка възраст и обстоятелства.
Днес обикалях магазините и пак се хванах, че гледам главно жилетки – летните са толкова приятни с хубавите си цветове и комбинациите от различни материи. Изглежда отново ще си купя някоя – поне знам, че не излизат от мода, удобни са, елегантни и както обувките, никога нямаме достатъчно…
