ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Как да носим летен костюм с бермуди

Как да носим летен костюм с бермуди

Снимки: Станислав Димитров/ Cinematic 4

Още когато сред пролетните тенденции видях костюмите с бермуди (когато дължината на панталона е около коляното), много ми харесаха, но си мислех, че само момичета с висок ръст мога да си позволят да ги носят. В същото време видях онлайн този oversize блейзър, и то в любимото бежово, и разбира се, веднага се изкуших да си го поръчам. Към него ми бяха предложени и панталони в същия цвят и със средна дължина. Да, марките знаят как да ни карат да прегрешим с още някоя и друга находка.

В крайна сметка на финала имах един летен костюм, който се оказа, че и аз – момиче с по-нисък ръст – мога да нося, и то не по-малко стилно. Нещо повече – мога да го комбинирам с любимите си класически бели кецове Stan Smith на Adidas, които това лято открих в District, с цветен акцент в нежно ментовозелено. Бял тишърт и фини колиета за малко блясък допълниха тоалета, който може да се носи и в офиса, и през уикенда.

Освен това блейзърът отделно може да се съчетава с дънки и обувки на ток, а панталоните с някой класически топ и отново кецове. Светлите и неутрални тонове допълнително ни улесняват да получим повече различни варианти, така че костюмът и кецовете са неизменна част от моя капсулен гардероб този сезон, който ще пренеса и в топлите есенни дни.

С подкрепата на Ditrict

 

 

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...