Всички се влюбихме в онези ултра мини чанти с марка Jacquemus, които се появиха преди няколко сезона. Дори не се колебаехме как ще ги носим или какво бихме побрали в тях, защото бързо се превърнаха в един от най-instagrammable аксесоарите, обожавани и от инфлуенсъри, и от последователи.
След това марката прикова вниманието към себе си с онова ревю сред лавандулови поля с яркорозов моден подиум, спектакъл, вдъхновен както от картина на Дейвид Хокни, така и от работата на Кристо и Жан-Клод. През изминалия юли пък ни отведе на приказно пътуване в цъфналата ръж. Да, Jacquemus е марката, за която всички говорят и всички искат да носят. И не само милениалите. Затова днес ще ви разкажем малко за Симон Порт, младият дизайнер, който стои зад триумфа на френския бранд.
Момчето, което още като дете започват да наричат Мистър Слънце, умее да се наслаждава на живота, на лятото и не се притеснява да покани гостите си на ревю под яркото и горещо френско слънце. Просто им раздава чадъри и слънцезащитни кремове. Неслучайно и в профила на марката в Инстаграм пише: „Казвам се Симон Порт Жакмюс. Обичам синьо и бяло, райета, слънце, плодове, живота, поезията, Марсилия и 80-те“. Той е само на 30 години и е роден в малкото градче Малемор в Южна Франция и до ден днешен пренася онова детско безгрижие в колекциите си. Родителите му били фермери и отглеждали зеленчуци, които той продавал през уикендите край пътя.
Това обаче не му пречело от малък да мечтае за един доста по-бляскав живот. Обсебен от френското кино и италианския Vogue, още на 8-годишна възраст Симон пише писмо на Жан Пол Готие с молба да стане негов стилист и с аргумента, че това ще му е полезно за пред медиите.
Когато по-късно се мести в Париж, за да учи мода, остава с усещането, че парижанките не са много усмихнати и щастливи. Нещо, което още тогава се зарича, че ще промени. Тогава е на 18 и учи едва няколко месеца, след което прекъсва и става асистент-стилист в списание Citizen K. Внезапната смърт на майка му в автомобилна катастрофа обаче го стимулира да стартира собствен бранд. „Не исках да губя време. Така или иначе нищо не научих“, споделя пред The Cut дизайнерът. Едва на 20 създава Jacquemus, моминското име на майка му. Тя ще се превърне и в най-голямата му муза при създаването на моделите и вместо да търси вдъхновение в известни модни икони, той го намира в собственото си ДНК.
А наскоро Симон реши лице на поредната му кампания да бъде неговата баба, а не някой топмодел.
Той е един от най-младите творци, които успяват да влязат в календара на Седмицата на модата в Париж. Прави го още през 2012-та с ревю в басейн, където върху снимки на платноходки се откроява надписа J’aime la vie („Обичам живота“), а моделите са негови приятели. За да финансира колекциите си обаче, Симон започва работа като търговски асистент в магазина на Comme des Garçons на известната улица Сент-Оноре. Работа, която не само му помага да се издържа, но и да попие от школата на Рей Кавакубо. В приятелския му кръг пък са голяма част от френските it момичета, сред които и Жан Дамас.
Въпреки това младия Порт се чувства като аутсайдер в модата и няма много приятели в индустрията. През 2015-а печели специалната награда на журито на конкурса за млади таланти на LVMH, което му донася чек за 150 хиляди евро. Нещо, което ще даде пореден тласък на модния му бранд, за да покаже на целия свят, че не е задължително да си преминал през известния университет Сейнт Мартин, за да станеш успешен дизайнер. Понякога е въпрос на смелост, харизма, идентичност, усет, талант и разбира се, доза късмет.
Сега, десет години по-късно, френската марка е една от най-успешните, бързо развиващите се и обожавана в социалните мрежи, а Симон Порт още не се изкушава от предложенията на големите конгломерати да получи финансовата им подкрепа. Независимостта му дава онази свобода да твори, без да следва нечии утъпкани пътеки, а да проправя свои и той го показва с всяко следващо ревю и колекция. „Знаех, че всичко това ще ми се случи. Но имам още толкова много неща да кажа, толкова истории. Това е само началото“, споделя дизайнерът пред Vogue.
Ето и цялото ревю на Jacquemus в цъфналата ръж
