ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Кензо Такада – японецът, който се влюби в Париж

Кензо Такада – японецът, който се влюби в Париж

Снимка: Courtesy of Kenzo Takada

След усложнения от коронавирус светът на модата се сбогува завинаги с 81-годишния японски дизайнер. Въпреки че той отдавна се оттегли от модния свят и през последните години свързвахме името му с по-скоро с ароматните колаборации, които направи с козметичния бранд Avon, Кензо Такада остави своята ярка следа след себе си.

Заедно с Исей Мияйке той е сред първите японски дизайнери, които успяват направят пробив в Париж. Роден през 1939 година, Кензо още като малък е пленен от света на модата, докато разглежда списанията на своята сестра. И това, че по онова време мъжете не били допускани в училища по дизайн, това, че родителите му били против да се занимава с мода, това, че му казват, че е невъзможно японец да работи в модната индустрия в Париж, съвсем не отказва младия Такада още през 1965 година да замине за френската столица. 

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Публикация, споделена от Needle & Cooker (@needleandcooker) на

Тя съвсем не е онова, което очаква. „Париж беше тъмен, студен и изобщо не изглеждаше така, както беше показван в списанията“, спомня си той. В първите дни там продава скиците си на различни модни къщи и в продължение на няколко години събира средства, купува платове, шие, за да може да отвори малък бутик в Galerie Vivienne и да стартира марката си под името Jungle Jap.

Още с първите си модели Кензо Такада приковава вниманието на модния свят с комбинацията от ярки цветове, дръзки принтове и смесването на различни култури, които използва в създаването на моделите си. Глътката свежест, от която тогава индустрията има нужда. Различността, от която винаги се опиянява. Той е сред първите дизайнери, които превръщат обикновеното ревю в театрален спектакъл.

В началото на 70-те Кензо превзема не само Ню Йорк, но и страниците на американския Vogue, а модните икони по това време – Грейс Джоунс, Лулу дьо ла Фалез и Джери Хол, стават най-големите му фенове. „Той е сред дизайнерите с невероятно въображение и за щастие не се възприемаше насериозно“, пише журналистката Бернадин Морис през 1973-а.

Само за две десетилетия Кензо Такада изгражда модна империя и освен дамски колекции, под неговия бранд започват да се появяват мъжки линии, по-спортни облекла, както и невероятни аромати, но през 1993 година той става част от конгломерата LVMH срещу сумата от 80,5 милиона долара. По това време губи много близки хора в живота си, включително и партньора си Ксвавиер и през 1999 година решава окончателно да се отдели от модната индустрия.

Нещо, което обаче не го спира по един или друг начин да твори, защото зад марката Gokan Kobo Кензо създава висок клас аксесоари за дома, а преди четири години направи и колаборация с Avon за линия аромати. Малко сред това си сътрудничи с френската марка Roche Bibois и не спира да подкрепя Kenzo – бранда, който самият той създава. „Изпитвам малко носталгия по модните ревюта и енергията, която се крие зад тях“, споделя той в едно от последните си интервюта. „Нещото, което най-много ми липсва, са хората, които работят в модната индустрия, тяхната фантазия, креативност и енергичност.“ Точно така ще го запомни и тя. Кензо Такада с рафинираната елегантност, присъща за японците, но с богатството от цветове и изключителната фантазия, с които направи модата по-пъстра, по-дръзка и по-отличителна.

 

Какво ни завеща любимия дизайнер на Дейвид Боуи?

 

 

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...