Много пъти сме писали за модна къща Валентино и нейните фантастични творения. Аз и Куси сме големи почитателки и просто няма как да пропуснем последната колекция висша мода на Валентино, наречена поетично и красноречиво „Тяло, движение, красота“.
Разбира се, самият Валентино Гаравани отдавна не е част от дизайнерския екип, създатели на прекрасните дрехи са Мария Грация Чиури и Пиерпаоло Пичоли. Валентино винаги е на първия ред на техните ревюта и едва ли може да мечтае за по-прекрасно продължение на творческите си идеи.
Тъжно е, че в наше време историята на модата е толкова слабо позната и по медиите е пълно с абсурдни тълкувания за смисъла на тази колекция, отнесен към кимона, туники, Япония и Византия. Всъщност истината е абсолютно ясна със самия факт кой е изработил уникалните платове за ревюто – това е венецианската работилница Фортуни, носеща името на своя създател – гениалния Мариано Фортуни, чиято следа в модата е жива и до днес.
Мариано Фортуни бил истинска модна легенда още приживе. В епохата на корсети и вталени рокли той създал свободни дрехи от специално измислени и патентовани от него платове. Фортуни бил абсолютният фаворит на актрисите, балерините и танцьорките от онази далечна епоха – Ана Павлова, Айседора Дънкан, Сара Бернар, всички те носели дрехите му и на сцената, и извън нея. Танцьорките от „Фоли Бержер“ също били негови клиентки. Именно към тях препраща името на колекцията на „Валентино“ и именно като тях, манекенките на подиума са боси.
Две от модните идеи на Фортуни са пресътворени от „Валентино“ в съвременен вариант с помощта на неговата работилница за платове във Венеция. Впрочем, днес там се помещава и неговият музей. Основното вдъхновение за работата си Фортуни намирал в картините на старите италиански майстори и мотиви от тях създавал в платовете си. Технологията е негов патент и е нещо като кадифе, но изтъкано като отделни мотиви, съчетани с рисувани елементи. Обикновено в благородно патинирани цветове и златно. Както се вижда от снимките, в колекцията на Валентино мотивите на Фортуни са пресъздадени почти буквално. [[more]] По-сложна се оказала задачата с така наречените „делфийски“ рокли на Фортуни, изработени от много ситно плисирана коприна. Технологията им Мариано Фортуни отнесъл със себе си в гроба и както се вижда имитацията на Валентино е доста несполучлива.
Все пак по-голямата част от колекцията е съставена именно от свободно падащи рокли, в които жените сякаш танцуват – красиви, ретро и вечни в своята простота. Перфектен реверанс към едно от първите големи имена в европейската мода.
