ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Колко въображение е нужно

Колко въображение е нужно

Както всеки сезон, едно от любимите ми модни удоволствия е след края на ревютата да изчакам да публикуват пълния дигитален каталог с аксесоари и да отделя няколко дни да го разгледам. Тази година са малко повече от пет хиляди неща – обувки, чанти, бижута, шалове и ръкавици. Честно казано изглежда, че идващата есен/зима няма да е най-любимия ми сезон - има години, в които ми се иска да видя, пипна и разгледам почти всяко едно нещо, особено обувките, които са ми слабост. Този път си избрах не повече от петдесет неща, които да сваля на компютъра си и да ги имам, за да си ги гледам още дни, докато ми омръзнат. Но макар и толкова малко на брой, за пореден път се питам – Как им ги ражда главата? Как след толкова десетилетия мода, почти безкрайно изобилие от чанти, обувки, колиета, ръкавици… дизайнерите все още успяват да измислят нещо или да го трансформират така, че да ни очароват, изненадат и да ни стане по-добре просто така, от красота. Някои от нещата, които видях са изумителни, със своята идея, с безупречната изработка, с необичайните си форми и с нещо друго, по-трудно обяснимо – с вярата на дизайнера в нас, момичетата, че няма да се поколебаем да го обуем или носим, смело и без да робуваме на някакви предразсъдъци кой цвят с кой си отива и колко неудобно е с високи токчета.

Голямо въображение е нужно, за да се създадат тези неща, но вярвам, че също толкова нужен е възхитеният ни поглед и нашата обич към модата и красивото и това са основните съставки на всяка от тези прекрасни вещи.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...