ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Кратка история на къпането като удоволствие

Кратка история на къпането като удоволствие

От всички ритуали на красотата, този е най-неизменният и любимият. Независимо дали една жена се гримира или не, дали е дългокоса, със сложна прическа или обратното, къпането е безспорен начин да се почувстваме по-свежи и по-хубави. Точно затова в юбилейния брой за своята 100 годишнина, британският Vogue е избрал именно тази част от дневните ритуали на жените, за да разкаже как през последния век къпането се превърнало в удоволствие.

Всеизвестно е, че през средните векове се отнасяли към къпането с недоверие, а липсата на канализация правела невъзможно системното хигиенизиране на тялото извън миенето на лицете и ръцете. Преди два-три века къпане веднъж на две седмици се приемало за страхотно разточителство, на което се гледало с леко подозрение.Когато богатите семейства в Европа все пак започнали да включват баня в плана на домовете си, някъде към средата на ХІХ век, тя по нищо не се отличавала от другите стаи – стени от махагон, копринени тапети и тежки завеси, килими и вана по средата. Едва няколко десетилетия по-късно, след откриването на бактериите, банята започнала да се прави от фаянс, лесна за почистване и придобива вида, в който я познаваме и днес. Векове наред къпането служело само за хигиена и здраве – сапунът бил подобен на този за пране и миришел не особено добре.

През 1927 година Ханс Шварцкопф (същият Schwarzkopf, известен и до днес) измислил първия течен шампоан. Започнала историята на модерното къпане. Веднага след това били изобретени и шампоаните за вана с мехурчета и къпането станало приятно събитие за всички членове на семейството. Някъде в онази епоха баните престанали да са само стерилно бели, а се появил фаянс в розово, зелено и синьо.

Есте Лаудер извършила малка революция дори и тук. През 1953 година именно тя първа пуснала парфюмирана пяна за вана с името на първия си парфюм Youth Dew и казала, че жената трябва да може да си купи аромат за вана по всяко време, а не само когато има рожден ден. През 1956 година братята Джакузи изобретили масажната вана за дома и само за десет години тя станала масов продукт.

Шейсетте години на миналия век слагат началото на две важни тенденции – във Франция се ражда таласотерапията и СПА манията започва да залива света, а на къпането започва да се гледа не просто като на хигиенизиране, а като ритуал с важни терапевтични функции – почивка, усамотение, комфорт.

Ив Сен Лоран през 1969 година предлага първата дизайнерска хавлия. А през 70-те се ражда Body Shop и с тях първите в света перли за вана и ароматни цветни сапуни.

Днес вече имаме всичко – от домашно спа до красиви хавлии от всякакви дизайнери. Единственото, което ни липсва, е време – съставка, която просто няма от къде да купим. Затова само от нас зависи да си подарим една дълга, ароматна и освежаваща баня.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...