"Кралят умря" пишело на първата страница на Women’s Wear Daily през 1972 г., а име нямало, защото и така за всички било ясно – починал е Кристобал Баленсиага, кралят на кутюра. И ако днес името му не е достатъчно познато или приносът му в модата е неясен, не е нужно да четем енциклопедии – достатъчно е просто да отворим гардероба си. Реглан ръкавите, трапецовидният силует, три четвъртите ръкави, палтата с качулки, силуетите с удължена задна част на полата, полите-балони, роклите с гол гръб, блузите и палтата без яка, роклите-туники, шапките без периферия – това е само част от модното наследство на Кристобал Баленсиага.
Наричали го "дизайнерът на дизайнерите", защото бил всепризнат в гилдията. Кристиан Диор казвал, че Баленсиага е най-големият майстор. Коко Шанел признавала, че в Париж има само един истински дизайнер на висша мода, който може абсолютно сам да измисли, нарисува, скрои и ушие една рокля от начало докрай, и това е Баленсиага, всички други са просто стилисти. Нищо чудно, че последното публично появяване на дизайнера било на погребението на Шанел. [[quote:0]] "Той е аристократ, въплъщаващ най-благородните страни на кутюра.", казва за него Унгаро. Ученици на Баленсиага са Оскар де ла Рента, Емануел Унгаро, Мила Шон, Пако Рабан и много други дизайнери. Андре Куреж бил обикновен шивач в ателието му, но Баленсиага забелязал таланта му, дал му заем да открие своя модна къща и след това отказал да приеме парите обратно.
Кристобал Баленсиага Ейзагире се родил през 1895 г. в рибарското селце Гетария. Баща му бил рибар, майка му – шивачка и малкият Кристобал от дете прекарвал много време с нея и се научил да шие съвсем малък. Всяко лято в селцето идвала на почивка маркиза Де Каса Торес и си поръчвала няколко тоалета в местното ателие. Един път Баленсиага, тогава 12-годишен, казал на маркизата, че ако му даде хубав плат, той би могъл да й ушие дрехи, не по-лоши от тези в Мадрид. Или поне така гласи легендата.
Така или иначе с помощта на маркизата през 1907 г. Баленсиага започнал стаж в най-доброто ателие в Мадрид, а през 1911 г. заминал да се обучава в Париж, отново благодарение на покровителката си. Първото си ателие той отворил през 1917 г. в Сан Себастиян и за няколко години станал толкова известен, че шиел дрехите на кралицата и инфантата.
Характерно за работата му било използването на по-твърди материи, с които постигал скулптурни силуети. До края на кариерата си Баленсиага се интересувал много от текстил и често лично надзиравал производството на платове за колекциите си. Имал много патенти, например той измислил добавянето на метални нишки в дантелата, така тя ставала по-твърда и податлива на обработка. [[quote:1]] През 1931 г. в Испания започнала гражданска война. Баленсиага, дизайнерът на аристокрацията, бързо започнал да губи клиентите си. През 1936 г. се преместил в Париж и открил там своя салон. Макар и далеч от Испания, той завинаги останал повлиян от нея, любимите му цветове били черно и червено, картините на Веласкес и Гоя се виждали в роклите на подиума. За няколко години клиентки на Баленсиага станали всички кралски особи на Европа, като през войната те пътували до Париж, за да си поръчат дрехи.
Баленсиага бил на върха на славата си, когато през 1948 г. починал неговият партньор Владзио Завроровски Д’Атанвил. Дизайнерът изпаднал в отчаяние и обмислял да закрие бизнеса си. До края на живота си Баленсиага останал потаен, силно набожен, никога не излизал да се покланя след ревютата си и за цялата си кариера дал само едно интервю.
През 50-те Баленсиага отново станал най-известният дизайнер на Париж. Независимо от факта, че забранявал пресата да идва на ревютата му, за да не настройва клиентите с мнението си, журналистите нарекли това време "епохата на Баленсиага" и го величаели като крал на кутюра. Във всяка представена колекция имало поне три-четири модела, които дизайнерът бил скроил и ушил изцяло сам – и до днес малцина умеят това. Той бил абсолютен педант, всеки детайл от дрехите бил изпипан до съвършенство. Баленсиага следвал собствените си стандарти за красиво без изобщо да го интересува какво е модерно или актуално. Дрехите му стрували по-скъпо от тези на всеки друг парижки дизайнер и нито една клиентка не получавала намаление в ателието му независимо дали си поръчва един или петдесет тоалета – а имало и такива случаи. [[more]] През 60-те години модата станала масова и обичайната практика била дизайнерите да продават лицензи за моделите си. Баленсиага отказал да го прави и предпочел да закрие бизнеса си, като живеел от приходите от парфюми. На въпроса защо не остави марката да му носи пари от масово производство отговарял: "Какво повече бих могъл да желая? Имам кола и твърде много къщи." Верните му клиентки изпаднали в траур – носят се легенди за истерии и плач часове наред, в крайна сметка нямало втори като Баленсиага.
Когато четири години след като закрил бизнеса си Баленсиага починал в испанската си вила, една от верните му клиентки казала: "Жените не трябваше да са перфектни, нито дори красиви, за да носят дрехите му. Неговите дрехи ги правеха красиви." Нима има по-добра епитафия за един дизайнер?
Тази година, по повод 100 години от основаването на модната къща, музеят "Виктория и Албърт" в Лондон организира най-голямата ретроспектива на Баленсиага, сравнима с тази на Макуин преди години. Ако между 27 май 2017 г. и 18 февруари 2018 г. сте в Лондон, не пропускайте!
