Образите на злодеите понякога имат навика да ни карат да свиваме ъгълчетата на устните си в цинична усмивка. Без съмнение, ролята им е от съществено значение за най-пълното разгръщане на потенциала на историята във филмите. И макар да стискаме палци доброто винаги да побеждава, без злодеите в сюжета делничният ни поход, особено в началото на седмицата, би изглеждал като особено скучна перспектива.
Крейг Гилеспи – режисьорът на новата версия на „Круела“, е напълно наясно с тези незаобиколими фактори и по тази причина ни е подготвил един добре познат образ, и то с комплименти – дълбок реверанс към модата. Новата версия на филма този пъти ни отвежда в Лондон през 70-те години при стилната млада версия на Круела (Ема Стоун), чието истинско име е Естела, която още не преследва далматинци. Фонът е по-различен – тук можем да видим Круела, която се хвърля на боклукчийски камион, а дълго след нея остава шлейфа на роклята й. Природата на Естела е двойствена, има непрекъсната борба между две личности.
И макар тази двоякост да можеше да бъде развита по-добре във филма, гардеробът на героинята е няколко крачки напред. Съвсем сигурно визията ще се появява в съзнанието ни дълго след като гледаме филма. Визуалната наслада е водеща и трудно дава възможност да обърнем внимание на нещо друго, освен на актьорската игра, която е на ниво. Стилистиката на пънк рока ни пренася в 70-те. Бунтарското се обединява с революционния порив, с който е пропита епохата. А облеклата се превръщат в много повече от дрехи, те придобиват способността да изразяват идеи и принципи.
Има още...
Михаела Грънчарова
Обичам устойчивото във всичко – в начина на живота, в разумното хранене, както и във взаимоотношенията с хората. Харесва ми да чета, но не за да избягам от реалността, а за да намеря начини да я направя по-хубава. Опитвам се да гледам от слънчевата страна на живота с щипка самоирония, усмивка и развълнувани очи.