ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

La vie en rose или как да носим розово: 32 стайлинг идеи

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Преди смятах, че розовото е излишна момичешка суета, особено след като попаднах на първата част на „Професия блондинка“. Да, доста отдавна беше! И аз съм блондинка, но това беше цветът, който смятах за всичко друго, но не и за стилен. Но затова хората са казали „никога не казвай никога“. Сега ви признавам, че мога да нося розово, и то от глава до пети, и докато го правя, ще слушам на repeat една любима моя live версия на „La vie en rose“ на Zaz.

Предпочитам го обаче в онези светли приглушени тонове в пастелни нюанси, които в моя списък се нареждат до бежовото и бялото като пример за нежна минималистична визия. Ярките му версии, особено така наречената фуксия, обаче са не по-малко популярни сред фешънистите. Те успяват да го накарат да изглежда изключително елегантно. Нещо, което също съм подлагала многократно на съмнение.

Могат да се комбинират светли с по-наситени нюанси на розовото и крайният резултат да е доста стилен. И ако преди беше немислимо този бебешки цвят да се съчетава с червено, то е време да нарушим още едно статукво в модните правила. Така че смело живейте в розово, носете си розовите очила (буквално) и се обличайте повече в розово!

Ето как може да го носите в монохромни стайлинг решения.

 

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...