ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Малкият детайл променя всичко

Малкият детайл променя всичко
Тази седмица имах няколко срещи с мъже в костюми. Приятно е да видя, че повечето изглеждат много добре, с хубави костюми и внимателно подбрани ризи и обувки, но все още никой не носи аксесоари. Имам предвид интересни копчета за ръкавели, кърпичка в джобчето на сакото, за нещо в бутониерата изобщо не споменавам, българин с цвете или брошка е прекалено смело, за да си го представя дори.
 
Истината е, че костюмът изобщо не е скучна дреха, той е нещо като малката черна рокля за нас, момичетата – всичко зависи от аксесоарите и те могат да променят до голяма степен настроението, да покажат фантазия и модна смелост. В магазините за мъжка мода се продават интересни аксесоари и може би ние сме тези, които трябва да насърчим мъжете до нас да се загледат в тях и – защо не – да пробват да разнообразят гардероба си. 
 
Специално за кърпичката в джоба на сакото има няколко основни правила – тя не трябва да е в един цвят като вратовръзката; сгъва се ако е колосана, но иначе може да е във всякаква форма и спокойно може да се носи и без вратовръзка, просто като акцент. Снимките тук са от улиците на Италия и от мъжките ревюта през последния сезон. Наистина са вдъхновяващи и знам, че ако видим такъв мъж някъде наоколо обезателно ще му направим комплимент за добрия вкус – нали?
 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...