ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Маратонките стават по-груби, по-грозни и... по-желани

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Откакто висшата мода започна да обръща специално внимание на спортните обувки, а фешънистите преоткриха удобството им, с всеки изминал сезон се появява нов звезден модел, който всички искат да притежават. След като мина вълната и обсесията по New Balance, Adidas Stan Smith и Nike Airmax, сега топката минава в ръцете на по-висшата класа в лицето на Balenciaga, Gucci, Louis Vuitton и Stella McCartney и всичките им производни копия. И ако софистицираният вариант на белите кецове все още е сред любимите ни, то с всеки изминал сезон маратонките стават по-груби и признайте – все по-грозни.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Your new season #EclypseSneaker line-up, in bold collisions of colour and texture. #StellaMcCartney #StellasWorld

A post shared by Stella McCartney (@stellamccartney) on

Но дали заради брандовете или инфлуенсърите, или заради вдъхновението от 90-те, те намират място във всеки must have списък, независимо от сезона, понякога дори независимо и от повода. Маратонките отдавна не са това, което бяха, а street style визиите, които съм селектирала, доказват как могат да бъдат носени с костюм, с рокля и дори с класическо кемъл палто и да излеждат елегантно и стилно. Дотолкова, че дори и аз бих се изкушила да се сдобия с чифт Triple S на Balenciaga, въпреки че не е от този сезон. 

И още нещо в този тон...

 

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...