Младата българска актриса усети вълнението от това да бъде номинирана, а често и наградена, за най-престижните отличия в киното. За съжаление, пандемията не й даде възможност да им се наслади пълноценно и да премине по червения килим така, както й се полага. Въпреки това Мария все още има надежда да се включи в Оскарите на живо, защото по време на предстоящата церемония няма да има преки включвания.
Всичко това обаче не попречи на 24-годишната българка да се нарежда всеки път сред най-стилните дами, макар и виртуално. Да, добре че са социалните мрежи, за да видим повечето от тях в пълния им блясък.
На различните церемония видяхме Мария в тоалети на Prada, Dior и след като на „Златен глобус“ спечели всички овации с роклята си на Armani Prive, тя се довери на марката и за наградите БАФТА, където беше номинирана в категорията за най-добра поддържаща женска роля. Пред Harper’s Bazaar UK актрисата споделя, че именно защото всичко се случва виртуално може да си позволи да бъде по-смела и по-креативна в избора си на визии.
„Все още се опитвам да намеря своя стил. Експериментирам, гледам какво правят дизайнерите, какви са тенденциите и беше вълнуващо, защото успях да нося различни неща. Надявам се стилът ми да се развива постоянно, за да мога да показвам различни страни от себе си“, казва Мария. До нея плътно е и стилистката Джесика Пастър, която я напътства в избора й и бихме казали изключително успешно.
За последната церемония на наградите БАФТА тя беше ослепителна в рокля от органза, тюл и камъни на Armani Prive, а гримът й също е направен с продукти на Armani Beauty от гримьора Джеймс Молоу. Той заедно с фризьора Патрик Уилсън са плътно до нея на всеки виртуален червен килим. „Другото, което ме кара да се чувствам красива, е правилният аксесоар, както прическата и грима“, допълва Мария. А ние нямаме търпение да видим кой дизайнер ще избере за церемонията на наградите „Оскар“.
След почетния „Аскеер“ - Мария Бакалова с още едно признание
Димитрина Иванова
Ако бях филм, щях да бъда "Полунощ в Париж". Ако бях книга, щях да бъда "Романът на Зелда Фицджералд". Ако бях песен, щях да бъда A little party never killed nobody. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така утолявам и жаждата с...
;void(0);){kind=link}
