Онова, което носим днес, е измислено от Миуча Прада. С интелигентност, хумор, смелост и въображение, безпрецедентни в света на модата. Всички имитират Миуча, тя – никого. И ако имате у дома си поне една раница, която така добре замества дамската чанта, обичате удобните обувки на платформа, широките якета или просто не ви интересува как изглеждате, защото това е суета – Прада е вашият човек.
„Надявам се моите дрехи да направят живота на жените по-удобен, да ги накарат да се чувстват по-щастливи. Не обезателно по-красиви, а просто по-самоуверени.“
Миуча Прада е трето поколение дизайнер в семейството. Fratelli Prada – Братята Прада – се нарича компанията, основана през 1913 година от братята Марио и Мартино – техният фамилен магазин в галерията "Виторио Емануеле" в Милано още е семейна собственост. Те смятали, че жените са напълно безполезни в бизнеса, но по ирония на съдбата синовете им така и не пожелали да продължат семейното производство на кожени изделия и с него се захващат дъщерите им Луиза и Нанда. А внучката им Миуча Прада прави от семейния бизнес световна империя.
Бунтарка по природа, младата Миуча няма ни най-малко намерение да подхваща бизнес или да се занимава с мода – досадни буржоазни занимания. Тя завършва политология в Милано, като дори влиза в комунистическата партия и участва в бунтове и стачки в края на 60-те и началото на 70-те години. Слуховете твърдят, че ходи по барикадите облечена в Ив Сен Лоран или комбинира мъжки тренчкот с високи обувки:
„Не исках да изглеждам като всеки друг в тълпата“, казва тя.
Това е кредо на модната й империя и до днес. След завършване на университета Миуча изведнъж решава нещо съвсем друго – записва се да учи пантомима в миланския театър Пиколо, където за пет години усвоява това изкуство, така полезно за работата й в модата – абсолютна дисциплина, самоконтрол и изразяване на всякакви емоции с езика на тялото.
Има още...
Елица Павлович
Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...