За периода по време и непосредствено след Втората световна война се говори само с термините на разрушения и ужас, защото такава е историческата реалност. Войната променила света завинаги. Тя също така променила и модата завинаги и макар че това не е нито толкова важно, нито толкова всеизвестно, интересно е да се надникне и в тази част на историята.
Йозеф Гьобелс бил най-добре облеченият мъж на своето време – той имал толкова голям и разнообразен гардероб, че можел цяла година да не носи един и същи костюм два пъти. Освен това той имал визия на стилист и концепция за това как трябва да изглежда войникът на вермахта. Според Гьобелс идеалната униформа трябвало да е ушита така, че в нея войникът да изглежда по-висок и широкоплещест, за да всява страх и респект у противника. Той лично надзиравал производството на униформите на SS и избрал най-добрата модна къща по онова време – „Хюго Бос“. Те произвеждали униформите на нацистките офицери. На практика „Хюго Бос“ нямало как да откаже толкова престижна и доходоносна поръчка и доста се постарал с дизайна на всички модели.
Черната униформа, създадена от „Boss“ за SS, била ушита в този цвят неслучайно – черното е възможно най-зловещият цвят, символ на смъртта. И до днес тази униформа е моментално разпознаваема като символ на злото.
Джордж Лукас казва, че в първата серия на „Междузвездни войни“ нарочно е използвана нацистката униформа като модел за войниците на Империята, за да се предаде веднага посланието за авторитарност.
Именно с нацизма и немските униформи започнала модата на военните дрехи като символ на сила, на агресия, на власт. Очевидно е, че и до днес „милитъри“ дрехите са силно актуални, макар и в съвсем други разновидности, а в Азия, където нямат ясна представа за войната и нейните жертви, често може да се видят почти буквални копия на униформи от онова време.
Войната означавала край на цивилната мода. Разходите за хубави дрехи били лукс, който почти никой не можел да си позволи. Много от модните къщи и дизайнерите фалирали, затворили временно или намалили дейността си до минимум.
Но в Париж, световната столица на модата, имало три модни къщи, които преуспели именно през войната...
Тези модни къщи били „Chanel“, „Dior“ и „Louis Vuitton“.
Коко Шанел била вече известна дизайнерка, когато започнала войната. Тя не напуснала Париж, но била принудена да закрие магазините си. Известно е, че Коко била любовница на немското аташе Ханс Гюнтер фон Динклаге, благодарение на когото живеела в хотел „Риц“ и можела да работи и да пътува. Именно по време на войната стилът на Коко придобил славата, която има и до днес. На фона на арийския идеал за жената с щедри форми, която ражда много деца и се облича с рокли, идеите на Коко за заемки от мъжкия гардероб и къса коса изглеждали свежи и различни.
Кристиан Диор работел активно по време на цялата война, като обличал жените на нацистките офицери. Самият той казвал, че само така може да бъде спасена френската мода. Работата му по време на войната му позволила да натрупа капитал и да открие собствената си модна къща през 1946 г., преди това той бил дизайнер при Люсиен Лелонг.
„Louis Vuitton“ била френската марка, за която войната донесла най-голяма печалба. За разлика от повечето френски модни къщи, „Вютон“ не само че не затворили магазините си, но дори открили нови и били единствената марка, на която било разрешено да има магазин в сградата, където се помещавало правителството. След края на войната „Вютон“ имали абсолютен монопол на пазара във Франция.
Днес със сигурност тези години от историята на модните къщи не се споменават в официалната им история, но те са част от пътя им към успеха, за добро или за лошо.
