Модата е мъртва. И за мен като фанатична читателка на Vogue от десетилетия и като жена, която никога в живота си не е обличала анцуг, скъсани дънки и каквото и да е с камъчета „Сваровски“, не е лесно нито да го повярвам, нито да го напиша. Сега обаче имам подкрепата не на друг, а на Business of Fashion – най-авторитетната професионална медия за мода, която публикува подробен анализ за това защо в наше време да си модерен, вече не означава абсолютно нищо.
Модата е изкуство и като във всяко изкуство в нея има школи, направления и техни яростни поклонници или противници. В историята на изкуството Мода имат своето място класиците Диор и Шанел и импресионистите Ив Сен Лоран и Баленсиага. Модернизмът и авангардното изкуство са представени от Вивиан Уестууд и Жан Пол Готие, през Тиери Мюглер, японската школа на Рей Кавакубо и Ямамото до Антверпенската шесторка. Да не забравяме и попарта на Версаче и Москино, минимализма на Джил Сандер и Хелмут Ланг, деконструктивизма на Марджела и Рик Оуенс и провокаторите Маккуин и Галиано, отвъд всяка дефиниция. Всеки истински моден дизайнер е творец със своя визия, идея и история, която разказва през целия си творчески живот. Неслучайно творенията на всички изброени дизайнери се разпознават от пръв поглед, без марката да е написана върху тях с големи букви.
Днес всичко се смята за мода и за модерно. H&M и Zara са мода. Nike и Adidas, Supreme и Stüssy са мода. Всеки, облечен в дрехи street fashion и маратонки, смята себе си за модерно облечен. Само че това как комбинираме дрехите си и какво избираме да облечем, се нарича по друг начин. Нарича се „стил“.
Мода и стил вече са едно и също.
Преди, когато модата е била изкуство и всеки от нейните творци е имал своя армия от поклонници, да си модерен е значело не просто сходна на дизайнера гледна точка и чувствителност, а на първо място много пари. Целият гардероб и всяка една комбинация от дрехи и аксесоари са показвали към коя модна школа принадлежи жената. Да си модерен, е много скъпо изкуство. Затова има понятие „жертва на модата“, но никой не казва „жертва на стила“.
Днес, ако сравним с изкуството, сме в епохата на постмодернизма. Всичко е мода, всеки е модерен. Абсурдно грозни обувки, normcore, пълна липса на интерес към качеството на кройката и материята. И не става въпрос за никаква „демократизация“ на модата, всички все още носим онова, което ни се диктува – може би не от дизайнерите, а от инфлуенсърите.
Прогнозата на Business of Fashion е, че модата ще се развива в най-различни направления и повечето няма да имат никакви допирни точки. Модата в смисъла, в който я виждаме в музеите и Vogue от едно време, си отива. Остава ни само да приемем промяната и – поне в моя случай – да си носим старите дрехи. Добре дошли в бъдещето.
