ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Модата като израз на протест

“Историята на дрехата е история на протестите”, Куентин Бел

Защото именно от ограниченията в облеклото на дадена епоха се ражда модата на следващата. Свободата на обличане е и една своеобразна свобода на тялото. Чрез дрехите, които носим, изразяваме своята индивидуалност и всеки път в историята, когато властта се е опитвала да я ограничи, хората са намирали начини да си я върнат.

В края на 90-те години на XVIII век в Париж се появява аристократична субкултура от оцелелите от Царството на терора политическите противници. Те били ексцентрични декаденти и шокирали Републиката с облеклото си. Жените се обличали в дълги рокли, вдъхновени от ефирността на гръцките богини, които обаче разкривали формите на телата им (абсолютно недопустимо по това време). Носели руси перуки, само защото са били забранени от властта. С това преувеличено облекло те се подигравали на Луи XVI и Мария Антоанета и определено не оставали незабелязани.

Ще бъдеш в бяло…

В началото на ХХ в. жените от движението на суфражетките избират да се облекат изцяло в бяло. По този начин успяват да се откроят, благодарение и на черно-белите снимки, които засилват контраста между тях и средата. Но без да бъдат провокативни, за да избегнат всякакви обвинения. Избирайки бялото като универсален женски цвят, те показват, че не отричат пола си, а напротив, заявяват го и искат да бъдат третирани наравно с мъжете. Това е бил и един достъпен начин на протест, за да може всеки да се включи. Следвайки техните стъпки, през 2019 г. жените в американския Конгрес е облякоха в бяло, за да покажат, че държат на икономическата стабилност на жените в обществото. 

“Всеки, който става сутрин и се облича, знае, че модата е език“, Керън Бен-Хорин

Да, облеклото е език, с който можем да изразим мирно, но ясно мнението си, а силата му се крие във видимостта. Когато словото е цензурирано и никой не иска да ни изслуша, ще ни види. От ексцентрични облекла на френските декаденти на 18 век, през късите поли през 60-те години на 20 век, пънк прическите, тениските с послания и розовите шапки на движението #MeToo, ние не спираме да търсим начини да отстояваме позицията си. И вярвам, че няма и да спрем, защото модата е израз на индивидуалността, а обществото се състои от индивиди. 

 

Модата като огледало на епидемията

Аз съм пролетно момиче, поет по душа и нещотърсач по призвание, защото "светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери". Замечтана и приятно разсеяна, гледам света през розови очила (или през чаша розе). Пиша, снимам, рисувам и винаги търся нови призвания.