ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Находка на деня: Тик-так, тик-так... в последните дни на 2018-а

Находка на деня: Тик-так, тик-так... в последните дни на 2018-а
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Това е моментът от годината, в който понякога мечтаем времето да спре, друг път искаме да го върнем назад, а често бързаме да го превъртим напред – към новата година, към новото начало. Равносметките сякаш са неизбежни и дори да не си признаваме, има поне един момент, в който си казваме: „Май не беше лоша година“.

Ние няма да спираме времето, нито ще променяме неговия ход, но намерихме най-стилния начин да не пропускаме мигове, да не пропускаме емоции, да не пропускаме хора. В забързания ход, точно преди празниците, точно преди онези 10, 9, 8..., точно преди да посрещнем новата година, поемаме дъх и поглеждаме към ръката си. Там – един часовник на UNOde50 проблясва елегантно и ни напомня, че някой ни чака пред камината с чаша вино в ръка, че моментите са истински, само когато са споделени, че щастието понякога се крие в онова „тик-так, тик-так“... Часовникът не ни дава повече време, но ни дава възможност да го хванем в ръце и да не го пускаме. Като мъничко щастие, което блести, независимо дали го носим с любимия си бял тишърт, или най-бляскавата си рокля.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by UNOde50 (@unode50) on

С подкрепата на UNOde50

 

 

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...