Дългогодишната й кариера на супермодел и влиятелната й роля в модната индустрия най-после ще бъдат официално признати в родината й. След като миналата година бе обявена за модна икона на наградите на The Council of Fashion Designers of America, този път Британският моден съвет ще почете изключителния принос на Наоми Кембъл. На 2 декември на специална церемония в Лондон тя ще си тръгне с почетната статуетка Fashion Icon. “Това е много емоционална награда за мен, чувствам се благословена и развълнувана – споделя супермоделът. - Бих казала, че икона е човек със специална аура, но и с присъствие, и мъдрост. Винаги съм искала да давам на хората, независимо от техния цвят и култура, кураж чрез моите думи и действия.“
Откакто заснема първата си фотосесия месец преди да навърши 16 години, Кембъл настоява за равнопоставеност на модния подуим. И сега, на 49 години може да каже, че тя все още не съществува напълно. Въпреки това не спира да се бори за нея. Наоми започва филантропската си работа с Нелсън Мандела още през 1993 година и четири години по-късно той я обявява за своя „почетна внучка“. През 2005-а момичето от Южен Лондон учреди фондацията Fashion for Relief, с която организира различни благотворителни ревюта, за да набира средства за болни от СПИН или за подпомагане на жертви на природни бедствия – урагана Катрина, земетресението в Хаити и вълните цунами в Япония.
„Наоми има невероятен принос за модната индустрия не само с кариерата си на супермодел, но и с всички невероятни инициативи, които организира, в името на повече равноправие и многообразие, особено в Африка“, казва Каролин Ръш, директор на Британския моден съвет и допълва:
„Тя е невероятен посланик на Африка, изграждайки мостове между нациите и поставяйки африканските дизайнери в редиците на световната модна общност. Тя е истинско вдъхновение.“
„Когато бях млада, през 80-те и 90-те имаше дизайнери, които не искаха да включват цветнокожи модели в ревютата си. Тогава Кристи Търлингтън и Линда Еванджелиста им казваха: „Аке не вземете Наоми, няма да имате и нас“, спомня си Кембъл, която никога няма да забрави какво са направили приятелите за нея, и до днес се трогва, когато някой от по-младите тъмнокожи модели й сподели, че тя го е вдъхновила да започне кариерата си. Самата тя не би променила нищо от пътя, който е изминала, и от решенията, които е взела. „Не се страхувайте да говорите за проблемите си, особено когато става въпрос за неравноправие и расизъм. Направете така, че гласът ви да бъде чут. В същото време, останете фокусирани върху това, което правите, и давайте най-доброто от себе си. Никога не се знае кой е насреща.“
Припомнете си историята и на Халима Ейдън
Димитрина Иванова
Ако бях филм, щях да бъда "Полунощ в Париж". Ако бях книга, щях да бъда "Романът на Зелда Фицджералд". Ако бях песен, щях да бъда A little party never killed nobody. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така утолявам и жаждата с...
;void(0);){kind=link}
