Преди два дни в Милано започна седмицата на модата, с колекциите за мъже Есен/Зима 2012-2013. По принцип мъжките колекции са ми по-малко интересни и вълнуващи от женските и не само поради очевидния факт, че съм жена. Просто мъжката мода е поначало прагматична и измислена така, че да става за носене на улицата, всичко на подиума изглежда във висша степен удобно, утилитарно и семпло. Дори когато има някакви по-смели цветове или интересни кройки, те пак са съвсем в границите на прилично красивото. Дизайнерите определено пазят смелите си идеи за дамските си колекции – не само защото там възможностите за форми и цветове са безкрайни, а и защото - това е истината - ние момичетата сме готови да носим всичко, стига да е модерно.
Затова бях много впечатлена и дори очарована от колекцията на Dolce&Gabbana. Те винаги представят най-голям брой модели на ревютата си, понякога над сто и неизменно всичко се върти около темата дънки, кожа, каскети, черни костюми, бели ризи, работнически дрехи и изкуствено състарени обувки – лесно разпознаваемо, но поне за мен безинтересно. Този път Стефано и Доменико са се вдъхновили от вече изчезващото шивашкото изкуство на Италия в неговата най-сложна и красива форма – сърмени бродерии, ретро кройки и ръчно изработени детайли… Една мъжка колекция, която по своята сложност на изработване и невъзможност за носене се доближава до кутюр модата. Аз поне не съм виждала на ревю толкова интересни мъжки дрехи, които са като излезли от някой филм за аристокрацията преди два-три века. За да не изглеждат прекалено крещящо, защото за един аристократ е недопустимо да носи лъскави или натрапчиво нови дрехи, дизайнерите са потъмнили и боядисали допълнително всички златни бродерии и елементи, за да стоят като патинирани. Рядко срещана комбинация от романтика, носталгия и занаятчийско майсторство в изкуството на мъжката мода.
