ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Още една любовна история: Шапката и градът

Още една любовна история: Шапката и градът

Снимки: Марияна Петрова/ mamury photography; Грим: Анна Юсюмбели за MAC Cosmetics

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Неслучайно хората казват „опознай града, за да го обикнеш“! Когато живеем някъде, не обръщаме внимание на нещата, за които туристите научават повече от нас, независимо дали ще е някой уютен ресторант на Женския пазар или руините в сърцето на София. Сигурна съм, че това се случва и в Париж, и в Ню Йорк, и в Рим. Да, външният поглед понякога е по-ценен!

Ето защо в момента, в който сложих тази шапка, която бих носила всеки ден през цялото лято, реших да я разходя точно тук, в сърцето на града, който често определяме като нефотогеничен и не толкова интересен. Спасяват ни шапките – през зимата от студа, а през лятото от слънцето, но пък и толкова стил ни придават понякога. Особено когато нямаме време и търпение да се занимаваме с неукротимите кичури в косата, една лятна сламена федора винаги е готова да послужи за прикритие. А аз знам къде ще е следващото място, на което ще я отведа, и се надявам да е малко по-далеч от София.

Шапка, топ и къс панталон Scotch&Soda от магазин Collective /Paradise Center (етаж 1) в София, Burgas Galleria, Mall Plovdiv и Grand Mall Varna/, чанта и обувки Личен архив

 

С подкрепата на FF Group

 

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...