Преди официално да обявим настъпването на есента, си крадем всеки момент, в който още можем да носим летните си дрехи, наслаждавайки се на топлите слънчеви лъчи някъде навън из малките потайности на София. Докато скролвах из Инстаграм фийда си и виждах десетки приказни снимки от Италия (до която така и не стигнах това лято), реших, че мога да си подаря италианско вдъхновение и тук.
Точно затова реших да се отправя към Osteria San Marko – малкият италиански ресторант, който се е сгушил на ул. „Цар Симеон“. Цветен, уютен и с вкусна храна – това е едно от местата, които със сигурност ще ви пренесат в Италия. Разбира се, като момиче, което не пази диети и обожава паста, си поръчах точно това, а чашата изстудено бяло вино само подчерта вкуса на прясната паста с доматен сос и патладжани. Достатъчно, за да ме върне назад във времето, когато безгрижно се носех из улиците на Рим в едно горещо лято и откривах точно такива малки и скрити ресторантчета, далеч от туристическите места.
Италия е вдъхновяваща и с модата си. И ако в Париж бих сложила семпла блуза на райе и класически дънки, то там, на юг под красивото небе на Тоскана бих извадила на показ цялата си женственост чрез красиви рокли на цветя, романтични блузи на точки и най-цветните аксесоари на света. Точно като тези приказни бижута от новата колекция на FREYWILLE – Dreams, която е вдъхновена от Густав Климт и по-точно неговата картина The Virgin, създадена през 1913 година. Защото украшенията в един тоалет са като най-важната подправка в едно ястие - дават му своя отличителен почерк!
Моделите от колекцията са като малки произведения на изкуството, излезли из под ръцете на ювелирните майстори на FREYWILLE, открояващи се с комбинацията от наситени цветове като червено, лилаво, жълто, синьо и зелено. Затова не се поколебах да комбинирам няколко гривни на едната ръка, защото точно този слънчев следобед имаше нужда от още повече цвят. За още малко лято, още малко Италия, макар и на софийска земя.
С подкрепата на FREYWILLE
Димитрина Иванова
Ако бях филм, щях да бъда "Полунощ в Париж". Ако бях книга, щях да бъда "Романът на Зелда Фицджералд". Ако бях песен, щях да бъда A little party never killed nobody. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така утолявам и жаждата с...