ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Писмо от първата жена в Dior: Чувствам се още по-горда, че съм италианка

Писмо от първата жена в Dior: Чувствам се още по-горда, че съм италианка

Снимки: Getty Images, Laura Marie Cieplik за Dior, Adrien Dirand 

Първата жена, начело на легендарната модна къща – Мария Грация Кюри, продължава да използва ревютата си, за да отправя своите феминистки послания, въпреки че мнозина отбелязват, че това не е мястото за политически позиции. Въпреки това тя го направи отново по време на последната Седмица на модата в Париж, когато показа колекция есен/зима 2020 на Dior в сърцето на Градините на Тюйлери, където на няколко места проблясваше силно в червено, жълто и зелено думата Consent (Съгласие). „Съгласие означава, че слушаме какво ни казват хората. Живеем във времена, в които ни е все по-трудно да го правим – да слушаме и да разбираме. Затова мисля, че съгласие е много силна дума“, споделя Кюри пред Vogue. Именно модното издание публикува и писмото на Мария Грация Кюри, която тя пише от дома си в Рим, за да сподели какво се случва с Dior и със самата нея по време на тази криза. Ето го и него:

"Пиша това писмо от дома си в Рим, където работя от края на март, за да бъда близо до семейството си. Странно и страшно време настъпи в родната ми страна, но ме кара да се чувствам още по-горда, че съм италианка. По време на кризата с коронавируса се смирих, наблюдавайки отдадеността на нашите доктори и сестри, на които искам да благодаря с цялото си сърце. Нашата свързаност със страната ни кара да се чувстваме още по-близки въпреки дистанцията. И ще ни помогне да преминем през тези ужасни времена.

Работим заедно, макар и отдалеч

В Dior голяма част от работата ни се случва в Италия. Аз живея в Рим. Моето семейство е в Рим. Имаме няколко фабрики в Италия, а една от тях е в Тоскана. Обикновено прекарваме известно време в Италия, преди да покажем окончателно колекцията си, за да видим финалните прототипи и форми. Този сезон обаче нямахме време да осъзнаем какво се случва. Когато ситуацията се влоши, първото нещо, което казах на моя екип, беше: „Моля ви, сега трябва да защитим себе си и да намерим нов начин на работа“. Веднага се сдобихме с техника, за да можем да работим дистанционно. Аз обичам да споделям идеите си с екипа и си говорим постоянно, и социалното дистанциране, особено от моят опит, ме кара да се чувствам странно.

Работим в изолация вече няколко седмици. Споделяме си неща през FaceTime и WhatsApp. Честно казано, не е лесно. Да имаш идея и да скицираш нещо е едно, но нашата работа е много практическа, ангажираща.

Наскоро една от нашите работилни за Dior в Редон отвори врати, за да прави маски. Много се гордея с модната индустрия. Толкова много компании използват знанията, уменията и ресурсите си, за да създават неща, от които медицинските работници имат нужда. Горда съм, че модният свят реагира на ситуацията и веднага започна да произвежда маски. Не само големи брандове като Dior, Armani и Prada, но и по-малките марки. Хубаво е всичко това, което се случва.

Какво правя у дома

През това време, особено вечер, чета много. Гледам телевизия, но само за да чуя новините. Беше странно да гледам толкова много новини. Наскоро четох „Системата на модата“ на Ролан Барт, „Рефлекторът на другата жена“ на Люс Иригаре, „Малък живот“ на Ханя Янагихара, „Рим“ на Бандинели и „Мода“ на Георг Зимел. Гледах и доста филми, включително „Портрет на момиче в пламъци“ на Селин Шиама и „Всичко за майка ми“ на Педро Алмодовар. Оставайки у дома, всички лични неща са ми на ръка разстояние, защото заради работата ми прекарвам много време, пътувайки по света. Така че възможността да си остана у дома, но не поради този тежък момент, би била истинско удоволствие. Тук са книгите, нещата ми. Готвя. Имам една огромна кутия, в която събирам писма и снимки и напоследък ги подреждам, за да сложа ред във всички тези спомени. Но очевидно бих искала да бъде мой избор да си остана у дома, а не да бъда принудена от тази безпрецедентна ситуация.

Да се учим от миналото, докато гледаме бъдещето

В Dior прекарвам времето си, гледайки едновременно и назад, и напред. Важно е да знам всичко – да познавам добре историята и наследството на модната къща и да ги използвам в бъдещето. Мосю Диор е стартирал компанията си след Втората световна война, за да предложи на хората красота и щастие. Обикновено след война хората имат нужда от бягство, искат да забравят какво се е случило, но тази пандемия е нещо различно и неочаквано като предизвикателство, нещо, през което досега не сме преминавали.

В Италия, когато се видим с някого, обичаме да се целуваме, да се ръкуваме. Не знам в бъдеще дали хората ще искат да са толкова близки както преди. За мен е най-важно да се придържам към оптимистична визия и да се фокусирам върху екипната работа и солидарността. Гордея се, че тези неща имат голяма стойност в модата и можем да ги използваме, за да направим нещо позитивно. Малко е, но ако се обединим, можем да направим голяма промяна."

 

5 велики жени, останали завинаги в историята на модата

 

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...