Вероятно много от вас забелязват как ролковите кънки се превръщат в популярен градски спорт, присъщ не само за децата.
Градските градинки и улици се изпълват с хора на кънки от всякаква възраст. Алеите и улиците се превръщат в своеобразен символ на свободата, вятъра и щастието от движението.
[[more]]Няма притеснения и задръжки – големи и малки правят своите първи несигурни опити да се носят с вятъра. Вече не е нито странно, нито невъзможно да се върнеш в детството си, качвайки се на своите нови ролкови кънки. Всички са свикнали с гледката на тромаво движещи се по алеите хора, правещи опити да се запазят равновесие, без да предизвикват нелепи и комични сцени и сблъсъци с околните.
Лично аз не съм се качвала на кънки вече повече от седем години. Постоянно си повтарям, че тази година ще започна отново да карам, но винаги се намира нещо, което да ме възпрепятства. Оправдание, липса на воля или възможност – не е важно – важното е, че до този момент все още не съм го направила. Единственото, което направих, е да си купя нови блейдъри, които вече трета година отлежават в шкафа. Силно се надявам догодина, когато Вики е малко по-самостоятелен и няма нужда от постоянен надзор, да се кача отново на колелца.
Едно от най-популярните места за каране на ролкови кънки, ролери или блейдъри е паркът „Заимов“, в който прекарвам голяма част от времето си. Тук може да откриете всякакви хора - от пълни виртуози до прохождащи аматьори, ниждаещи се от полезен съвет и подкрепа. Хубавото е, че повечето „професионалисти“ са изключително отворени и готови винаги да ви дадат някой полезен съвет, който ще минимизира травмите и ще направи вашите първи опити да овладеете изкуството на движението на колела.
Няма как да скрия, че най-много се радвам на момичетата на колела, които ме карат да се обръщам след тях и да се възхищавам на красивите им стройни крака.
