ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Сбогом на Юбер дьо Живанши!

Сбогом на Юбер дьо Живанши!
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

„Историята на висшата мода приключи“ казва 87-годишният Юбер дьо Живанши. Според него последният велик дизайнер, способен да твори чудеса, е бил Ив Сен Лоран. Една рядка възможност да се докосна до истинската висша мода от златните й години беше голямата ретроспективна изложба в музея „Тисен–Борнемиса“ в Мадрид през 2015 г.

***

Макар и пенсионер от 1995 година, Живанши все още се интересува от мода и сам е куратор на изложбата. От своя архив, от музеи и приятели той е събрал над сто от знаменитите си творения – сред тях, разбира се, и рокли на Джаки Кенеди и Одри Хепбърн.

Малката черна рокля от филма „Закуска в Тифани“ заема централно място в изложбата. Музеят е решил да не размества нищо от картините – дрехите на Живанши са разположени сред платната на художници като Марк Ротко и Макс Ернст.

Юбер дьо Живанши е начело на едноименната модна къща от 1952 до 1995 година. През това време той създава дрехи, които и до днес са образец за елегантност и облича някои от най-стилните жени на епохата.

Днес Живанши е надживял много от своите любими клиентки и говори с разочарование за съвременната мода. Без съмнение неговите рокли са напълно на място във всеки музей по света. Интересно за колко от днешните модели ще може да се каже същото след половин век...

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...