ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Цветът на момичетата

Синьото е цветът на изкуството на XX век – това е основната идея зад последната колекция на Диор, представена от Мария Грация Киури преди броени дни в Париж. Работейки с архива на Кристиан Диор, тя установява, че тъмносиньото бил любимият цвят на дизайнера, който пък вярвал, че това е абсолютно универсален цвят, също като черния. За Диор синьото бил цветът на мъдростта, цвят с душа. Ето как се появява последната колекция на модната къща – един от малкото примери за моно колекция, издържана изцяло в един, и то специално избран син цвят – този на униформите, свързан с работниците, художниците, военните и спорта. Известно е, че не малко творци работят с престилки или гащеризони в синьо – Пикасо е само най-известният пример. Това е и цветът на денима – безспорно най-разпространеният цвят от поне сто години насам.

Същевременно, казва Мария Грация, синьото се приема за цвят на момчетата, а розовото е за момичета. Ето защо жената в синьо има какво да каже с присъствието си.

Червеното е цветът на Валентино, а синьото се превръща в запазена марка на Диор. И няма никакво съмнение, че това ще е най-актуалният цвят за предстоящия сезон. И макар че по отношение на самата колекция към Мария Грация Киури има не малко забележки именно защото е прекалено демократична и спортна, това е, което най-бързо слиза от модния подиум на улицата. Така че със сигурност ни очаква една тъмносиня есен.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...