Това е Ник Уустер – един от най-сниманите мъже по улиците на световните модни столици. По професия е моден консултант и е един от най-добре облечените мъже на планетата, очевидно.
Лично аз съм фен на Ник от първите му снимки в блога на Томи Тон преди около две години, когато характерните му мустаци не бяха изпълнили всички модни сайтове по света. Днес Ник е смятан за едно от най-авторитетните имена по въпросите на мъжкия стил, а списание GQ го нарече Woost God, включвайки го в класацията си за 25-те модни събития на годината.
Персоналният стил е една такава особена област на изкуството мода, където изключенията са далеч повече от правилата. Това са и основните уроци на Ник, които аз за себе си съм открила и научила от неговия личен стил. Той е дребен на ръст, също като мен, но далеч не се страхува да носи неща уж „забранени“ за ниските хора – три-четвърти панталони например. Всичко е въпрос на пропорции. Никога, абсолютно никога не си позволява да носи дрехи, които са му дори с един номер по-големи, защото това веднага разваля силуета и фигурата. Инвестира в малко на брой, но стилни неща – една чанта, класически обувки в два цвята, хубави очила. Облича се в почти официален стил, защото така е уместно да отиде навсякъде без да се притеснява как изглежда, но от друга страна никога не глади ризите си – прекалената перфектност е твърде задължаваща. И най-вече – всичко е в детайлите. Нещо съвсем малко, като кърпичката в джоба на сакото, небрежно навитите ръкави,разкопчаните маншети на ризите, особения колан или цветните обувки, веднага променя настроението на дрехите и прави човека уникален! Разбира се, точно този мъж е и сам по себе си впечатляващ. Предлагам ви някои от най-забележителните стилистични попадения на Ник през годините – потвърждение за най-важното правило на всеки личен стилист – всеки ден трябва да се чувстваме уверени и прекрасни не просто в дрехите си, а в собствената си кожа!
Елица Павлович
Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...