Колегите и почитателите го наричаха „принцът на принтовете“. С модна къща Ungaro са свързани най-добрите моменти от световната мода през 70-те години, триумфа на цветовете и ярките съблазнителни силуети.
Чувственият, съблазнителен и същевременно интелигентен стил на Унгаро е винаги разпознаваем. Смесването на културите на двете страни – Франция и Италия – служи като източник на ярките цвят и закачливите детайли. А любовта му към музиката и рисуването изпълва творенията му с движение и ритъм, напомнящи дъха на самия живот.
Роден в семейство на италианци, избягали от фашисткия режим в южна Франция, Емануел Унгаро се научава да шие от баща си – крояч на дрехи, когото по-късно нарича свой главен наставник. Упражнявайки се ту върху роклите за по-малката си сестра, ту върху дрехите за свои познати, на 23-годишна възраст Емануел заминава да опита късмета си в Париж, където учи в студиото на идолите си Кристобал Баленсиага и Андре Куреж. Десет години по-късно той открива първото си ателие с тогавашната си приятелка и партньорка – младата швейцарска дизайнерка Соня Кнап. Както самият дизайнер си спомня по-късно, пространството на това ателие е толкова тясно, че той и неговите служители е трябвало да се бутат един в друг по цял ден.
През 1968 г. се ражда първата му готова прет-а-порте линия с името „Паралел“. Повтаряйки Баленсиага, Емануел Унгаро акцентира върху доста смелите за онова време футуристични рокли с A-силует и трапецовидните палта, украсени със закачливи щампи, които се забелязват отдалеч. За връх в еротиката той счита съблазнителните прорези с лека сдържаност, в резултат на което създава мода за онези, които не се страхуват от експериментите, но се отличават с класа и държат на традициите. Както веднъж казва лоялната му клиентка Лин Уайат – известна американска светска личност и икона на стила на 70-те, Унгаро обича „да кара жените да изглеждат сексапилни, но не и безпомощни“. Не е чудно, че модната къща на Емануел Унгаро бързо печели звездни почитателки: сред жените, които носят тоалетите му са първата дама на САЩ Жаклин Кенеди, Мария-Елена Ротшилд, както и Даян Фон Фюрстенберг, която впоследствие става дизайнерка. По това време Унгаро вече ги приема в просторната зала на разкошната парижка улица „Авеню Монтен“.
Кариерата на Унгаро достига своя връх в края на 70-те и 80-те години на миналия век: колекция след колекция се изпълват с цветни щампи, разкошни, ултраженствени и умело скроени силуети. Емануел не се страхува да използва ярки цветове – особено оранжево, фуксия и лилаво, да създава цветни и флиртуващи детайли и прорези, ултракъси поли и съблазнителни деколтета, като никога не си позволява да прекрачи границите на добрия вкус. Унгаро, който работи, облечен в снежнобелия си халат, под звуците на класическа музика, към която (благодарение на баща си) е привързан още от детството си, става известен с флоралните щампи, авангардните геометрични фигури, точките и буйните къдрици на безкрайно ярките рокли. Той неведнъж споделя, че обича жените повече от всичко на света и затова се опитва да ги облече в ярки дрехи, подчертаващи тяхната красота и уникалност. Унгаро е и новатор: сред неговите творения, завинаги останали в историята на модата, са така популярните и днес многопластови визии – няколко леки дрехи от гардероба, носени една върху друга, както и полите саронг. В началото на 80-те години на миналия век Емануел Унгаро представя и първата си колекция за мъже, а също така лансира и парфюмната си линия. Първият му аромат Diva е създаден през 1983 г. и има огромен успех, а негово лице е известната френска актриса Анук Еме, с която кутюриерът има дълъг романс.
След като Унгаро напуска модната къща, компанията преживява периоди на криза и застой. А през 2011 г. тя дори спира участията си в модните ревюта в Париж. Но репутацията на марката е частично възстановена от новия дизайнер Фаусто Пуглиси.
Кристобал Баленсиага – кралят на висшата мода
