Мода

Улична мода

  Спомням си ясно как преди години в един съботен ден за първи път открих thesartorialist.com – блога на Скот Шулман, може би първият и в момента най-известен фотограф на улична мода. Бях абсолютно очарована от снимките му, но най-вече от самата идея да се вгледа в хората по улиците и да улови онова, което прави всеки човек различен, уникален и модерен в един далеч по-обширен смисъл от този да е облечен в „последния писък“ на сезона. Истинската ми любов към уличната мода, обаче, се появи когато открих Томи Тон на Jakandjil.com, който също като мен има слабост към хубавите обувки и на неговите снимки

Улична мода

 

Спомням си ясно как преди години в един съботен ден за първи път открих thesartorialist.com – блога на Скот Шулман, може би първият и в момента най-известен фотограф на улична мода. Бях абсолютно очарована от снимките му, но най-вече от самата идея да се вгледа в хората по улиците и да улови онова, което прави всеки човек различен, уникален и модерен в един далеч по-обширен смисъл от този да е облечен в „последния писък“ на сезона. Истинската ми любов към уличната мода, обаче, се появи когато открих Томи Тон на Jakandjil.com, който също като мен има слабост към хубавите обувки и на неговите снимки съм виждала най-интересните и ексцентрични обувки и комбинации обувки/чорапи, които изобщо са възможни. В последните години уличната мода стана за мен, а и не само за мен, основен източник на идеи и вдъхновение и неизчерпаем извор за комбинации от стилове, цветове и модели. За съжаление напъследък моето вдъхновение поизгуби смисъла си. „Улична“ мода започна да се нарича онова, което фотографите снимат преди ревютата в модните столици, а посетителите на въпросните ревюта станаха по-големи и значителни модни феномени от онова, което се показва на подиума. Стигна се да там модни икони като Анна Дело Русо да признават, че се преобличат по четири пъти на ден, за да има какво да снимат фотографите… В това вече няма нищо от улицата. Аз лично, както всеки моден фен, мога да назова по име дизайнера на всяка дреха и чанта на тези снимки, за мен те са скучни, тези неща ги има във всяко списание. В същото време всеки моден маниак в Милано, Париж, Лондон или Стокхолм знае по кои улици снимат фотографите и там се разхождат индивиди, нагласени специално за тези снимки по неописуем начин, далеч от всякакъв усет и мярка за красота и стил. Какво ми остана – навика да се вглеждам в хората по улиците. И знаете ли, момичета, нашите улици са много вдъхновяващи! Може да не се случва често да видя чанта на Селин или Ермес или обувки на Виктор и Ролф, но толкова по-мило и вдъхновяващо е да забелязвам дребните детайли и акценти, с които момичетата в града украсяват себе си и радват другите. Особено ми е приятно, когато видя някоя по-възрастна дама, която внимателно се е нагласила за излизане и с видимо удоволствие носи някакъв ретро гердан, интересна едновремешна чанта или пръстени с големи камъни, които на мен ми харесват страхотно! Огледайте се колко много жени носят шалове, малки талисмани на чантите си, интересни гривнички заедно с часовника, смахнати обеци, прекрасни пантофки в летни цветове или просто цвете на блузата. Улиците са пълни с вдъхновение – за стил или просто за усмивки. Ние сме своята улична мода - да бъдем вдъхновени и вдъхновяващи всеки ден!