Мода

„Замечтаната бълха“ – забравените имена на цветовете в дамската мода

В далечните романтични времена на 18-ти и 19-ти век всеки цвят си имал свое име, необичайно и интересно, така че всеки нюанс на цветовете бил ясен за модните дами.

„Замечтаната бълха“ – забравените имена на цветовете в дамската мода

Всеизвестно е, че жените познават много повече оттенъци на цветовете от мъжете. Само че, като се замислите, май че ни хрумват само обичайните имена – червено, синьо, жълто – може би с отделни по-интересно звучащи изключения като „пепел от рози“ или „праскова“.

В далечните романтични времена на 18-ти и 19-ти век изобщо не било така. Тогава всеки цвят си имал свое име, необичайно и интересно, така че всеки нюанс на цветовете бил ясен за модните дами. Ето примери за някои от имената на цветовете по онова време.

Червено-лилавото се казвало „бургундско“ – това име се е запазило и до днес. Друг оттенък на червено-лилавото се наричал „пламъците на ада“. Светло червеното било „око на яребица“, а ярко червеното още преди два века се казвало „огнено“.[[more]]Кафявото се разделяло на светло и тъмно. Тъмното било с цвят на „препечен хляб“, „препечено кафе“, „горски кестен“, „негърска глава“, „мече ухо“. Рижият оттенък на кафявото се наричал „Лорд Байрон“ – колко романтично! Тъмно кафявото се наричало още и с френската дума „pucе“, която означава бълха. В тази връзка имало разновидности на цвета, наречени „замечтана бълха“, „припаднала бълха“ или „смачкана бълха“. Интересно по какво ли са се различавали тези цветове един от друг. Към кафявото спадал и цвета „бу де пари“ или „парижка кал“ – красноречив знак за времето си.

Сивият цвят бил много популярен в модата векове наред, съответно имало много повече наименования на сивото от тези, които познаваме днес. Имало „розова пепел“, „перлено“, „маренго“, „див“, „мъглив“ и – любимото ми – цвят „влюбена жаба“, което било разновидност на сиво-зеленото.[[quote:0]]Също толкова много имена имало и розовото. Какво ще кажете например за това -  Cuisse de nimphe emue – „бедро на изплашена нимфа“. Този цвят бил описан като „неоспоримо розов“. Освен него имало и цвят „хортензия“ – нежно розов, „цвят на розово дърво“, „парнаска роза“ – розово с виолетов оттенък, „Помпадур“ – ярко и наситено.

По-малко били видовете тъмно-синьо, защото това бил обичайният цвят за траур в миналото и не бил много обсъждан. Повече имена имали по-светлите сини тонове – като „електрик“, „мексиканско синьо“ или „жандармерийско“ синьо.

Не знаем имената на цветовете на всички тези рокли, но сме сигурни, че са били също така красиви. Това, че миналото на дамската мода е обгърнато от ореол на романтика и поезия може би не е съвсем случайно.