Момичешки тайни

10 съвета как да изглеждате невъзможно френски

Какво се крие зад неповторимия стил на френското момиче?

10 съвета как да изглеждате невъзможно френски

Светът обожава да се прехласва по френския стил и е вечно гладен за всяка следваща френска икона. Затова, още щом откри най-новия френски женски образ, Брижит Макрон, човечеството буквално се взриви, а визията й многократно дефилира през всички лайфстайл издания по света. Но у г-жа Макрон има нещо нетипично и то със сигурност не е нейната възраст, нито 24 години по-младият й съпруг. Отнема известно време да се сетиш!...

В много отношения първата дама на Франция е пълната противоположност на френския иконичен стил – твърде руса е, с твърде старателно издухана коса, с твърде силен тен, с твърде бели зъби и с твърде големи лога по дрехите си. Цялостното усещане, породено от визията на Брижит Макрон, е за много положено усилие – тя по-скоро прилича на богата калифорнийска съпруга, отколкото на кралицата на Париж. Брижит спокойно би могла да е една от приятелките в следващия сезон на „Големи малки лъжи“ и да обитава къща за милиони на брега на Тихия океан.

Далеч по-характерен пример за типичната френска визия беше Валери Трирвайлер, описвана като „истинското огледало на почти несъзнателния шик на френската жена“. Валери е бившата партньорка на вече бившия френски президент – Франсоа Оланд. Когато става първа дама, медиите я описват като 47-годишната журналистка sans Botox. Тя винаги изглеждаше шик, но толкова небрежно, сякаш се е подготвила напълно сама, при това без много старание. Ако задълбаем малко повече точно тук, откриваме и ключа към загадката относно нещата, които ни карат от разстояние безпогрешно да разпознаваме френското момиче и да се прехласваме пред неговия стил.

Ето 10 съвета как да изглеждаме невъзможно френски:

1. Рошавата и естествено разпиляна коса. Французойките никога не ходят на сешоар и косата им изглежда така, все едно току-що са станали от сън. За сметка на това тя е перфектно подстригана и поддържана. Обожават маските за коса и се кълнат в древните домашни рецепти, предавани по майчина линия от векове и съдържащи естествени съставки от района, откъдето е семейството. „Използвам комбинация от жълтък, ром и зехтин, много френска, бабешка рецепта. Слагаш тази ужасна смес на главата си за 1 час и след това измиваш с шампоан.“, споделя Матилд Томас, съоснователката на Caudalie, марка висок клас френска козметика на основата на грозде. Семейството на Матилд от 500 години отглежда вино в имението си до Бордо.

Косата също така може да е боядисана или естествено побеляла (например като на Кристин Лагард), но никога и двете едновременно. Цветът е максимално естествен и неагресивен. Косите на френското момиче винаги изглеждат великолепно, все едно са естествено красиви без специално усилие, което е и основополагащият принцип на френския шик.

2. Повече грижа за кожата и по-малко грим. Ако има нещо на света, за което французойките полагат сериозни грижи, това е кожата. Не инвазивни процедури чрез хиалурон и ботокс, а поддържащи и щадящи такива с помощта на лосиони, мицеларна вода, маски, скрабове, хидратация, серуми – момичето смело съчетава продукти от френската дрогерия, рецептите на баба и продукти от фермерския пазар. Но най-вече никога не си ляга с грим. Затова французойките могат да си позволят да ходят по „гола кожа“ и със сигурност никога не полагат маска от фон дьо тен. Може би малко консийлър под очите и около носа, почистени вежди, (но никога изскубани), лека спирала, малко блясък на скулите... et Voila!

3. Червено червило от сутрин до вечер. Това, което французойката може да носи като красиво бижу от зори до здрач, са устни в класическо червено. Никога в розово или гланц. И без контурен молив – това би било признак за твърде много усилие. Твоят личен нюанс класическо червено и парфюмът, който ухае на теб, са отличителните ти емблеми!


4. Нищо изкуствено. Имитацията е презряна, фалшивата чанта – също. Изкуствените мигли, бюст, нос, материи, тен – това са все непонятни неща. Кой има енергията да инвестира в такива решения? Французойките не прикриват дефектите и недостатъците си, напротив, често ги подчертават, като ги превръщат в акцент и своя запазена марка.

5. По-малко мода, повече стил. Въпреки популярното клише, че Париж е модната столица на света, добре известен е фактът, че парижанката рядко следва тенденциите. Едно-две на сезон качествени попълнения към гардероба й, които да се превърнат във „вечни“, вместо торби с парцали от нетрайната ширпотребна колекция. Черната рокля, даже най-добре две-три, тъмносиният тренч, блузата на райета, тясно скроените дънки, поли във всички дължини, бялата риза и дънковото яке, коженото яке, кашмиреният пуловер, раздърпаният пуловер, безупречно скроеното сако, шалът… са артефакти на вечния парижки garde-robe.

6. Небрежно не означава безхаберно. Не е верен митът, че френското момиче не ходи с дънки. Тя предимно това прави, защото с дънки е лесно и удобно. Но това, че французойките не си дават твърде много зор за нищо, не значи, че може да ги срещнете на улицата по неглиже, чети „по анцуг“. Тази дреха се носи само и единствено по време на спорт и при никакви други обстоятелства. Но тъй като французойката е известна с това, че не обича да спортува (вече нееднократно стана въпрос за нейното усърдие), вероятността някога да я видите по анцуг, клони към нула.

7. Удобни крака. Тъй като организираният спорт не е нейното нещо, французойката компенсира с това, че се движи много. Ходи пеша, качва се по стълбите, кара колело – все прости работи, които обаче изискват едно-единствено нещо, а именно удобни обувки. Балерините, кецовете, мокасините са сред любимите й градски вездеходки, а и завършват тоалета, като придават шик и детайл, или смекчават твърде елегантния фасон според желания ефект. Естествено, французойката притежава няколко чифта великолепни „от колата до килима“ с класическа височина ток, но никога няма да се покатери на 14-сантиметрови с предна платформа кокили (мислете си за Лейди Гага).


 

8. По-малко е повече. Има ли нужда да се обяснява защо три ярки бижута накуп са в излишък, защо чертите на лицето не трябва да изчезват зад маска от грим като на персонаж от театъра НО, защо деколтето и минижупът не се съчетават добре и защо е излишно да се търси цветово съзвучие на аксесоарите? Коко Шанел ни съветва да махнем един аксесоар, преди да напуснем дома. Можем и да комбинираме трикотажна блуза с дълъг низ от перли или с барета, но никога и с двете едновременно! [[more]]9. Големите черни очила. Когато криеш очите си, изглеждаш по-загадъчна, защото погледът не те издава. А френските момичета никога не се разкриват напълно, тъй като така завинаги задържат интереса към себе си. Така че дори и да няма слънце, може да си останеш с големите черни очила, а както знаем, това е и най-добрият начин да си прикриеш сълзите и зачервените очи от разбитото сърце. Черните очила са и най-достъпният начин дискретно да покажеш малко бранд по себе си.

10. Не е дрехата, гримът или аксесоарът, а отношението. Френските момичета преди всичко носят дрехите си с отношение, а аксесоарите си – с позиция. Визията никога не задушава личността и не я скрива зад черната рокля. Французойката носи мнението си със същия стил, с който носи баретата си, и със същата лекота, с която връзва шала си. Тя знае, че неодухотворената красота е куха и че бързо омръзва. Знае и това, че очите са най-красиви не когато са гримирани с тонове сенки и спирала, а когато развълнувано разказват невероятна история. 

 

Василиса са й казвали само учителите и майка й, когато още с обръщението е искала да се знае, че има проблем. Но не и непознатите. Те обикновено й бъркат името. Ако случайно го улучат, не пропускат да я попитат дали е чувала за приказката за Василиса Прекрасна. Как мислите, дали я е чувала?

Може би защото не спират да й задават този очевиден въпрос отново и отново, Вася (или Васи, или Васе – както ви идва отвътре) развива влечение към неща, които остават често скрити от самите нас – тези под повърхността. Доволна е, когато успее да ги открие, улови и формулира. Може би това прави през целия си професионален живот – рови се за прозрения. Работи като стратегически планьор (strategic planner). Доскоро го е правила в постоянен ритъм, който не й е оставял време да се замисли, че този нездрав интерес може да се насочи и в писане.

Подсказва й го Левена, за което й е много благодарна – с изненада установява, че има не една и две теми, в които може да се рови за проникновение, а след това и да напише за тях. Чете за интересното и след това, ако може, го обсъжда. Обича да познава кой е убиецът (а той не е този, когото подозираме); да готви, защото това е заниманието, което я откъсва от центрофугата в главата й; да пътува, но вече по друг начин, защото след последното й дълго пътешествие проумя доста за добрите и лошите страни на модерния туризъм; да се занимава с градското жилище и с ваканционната къща в Предела, която с радост ще ви предостави за следващото ви бягство от града, стига да е свободна по това време. И не, не умее да пише кратки текстове.