Когато сме набрали висока скорост, последното нещо, което ни се иска да направим, е да се забавим, да поспрем. Списъкът със задачите стои тревожно пред нас, ние отмятаме свършеното от време на време, но все остава, още и още…Забързваме се, защото ни се иска да намалим оставащите задачи, за да свалим напрежението и за да не ни се наложи и днес да оставаме дълго след работно време в офиса. 

Притесняваме се, че ако си вземем почивка, ще изгубим набраната инерция и ще ни е по-трудно да си възвърнем ритъма след това. По-добре да продължим, докато можем. После ще почиваме - доволни от свършеното. 

Изследванията в тази посока казват нещо друго, обаче. Ние имаме ограничен капацитет за концентрация през продължителни периоди от време, и въпреки че много е възможно да не разпознаваме ясно симптомите на умората, те неизбежно намаляват качеството на труда ни.

Кога ставаме по-уязвими за отвличане на вниманието ни?

Как протича един типичен ден в офиса? В ранните сутрешни часове повечето от нас сме свежи и бързо отхвърлящи задачки, но с напредването на деня започваме да губим пара и да забавяме хода и скоростта. Това е моментът, когато ставаме уязвими на изкушението от вайръл клипчета, социални медии, клюки в нета…Едно скорошно проучване изследва времето, прекарано от потребителите във ФБ и не случайно резултатите показват сериозна активност, започвайки в 9:00, намаляваща и най-ниска по обяд, с най-висок пик в 15:00 - времето, когато сме най-изморени и сконни да се разсейваме. 

Проучвания показват също, че спорадичните прекъсвания частично попълват енергията ни, подобряват самоконтрола и вземането на решения. В зависимост от това как ги прекарваме, паузите могат също да повишат вниманието ни и ни направят по-креативни. 

Проучване от 2011 година, публикувано в списание “Cognition” подчертава друг аспект на спорадичните паузи - реактивиране на целта. Когато работим непрекъснато върху дадена задача, лесно е да загубим фокус и посока. Ако направим, обаче кратка пауза, в която да си припомним целта, която преследваме с това, което правим, проучването показва, че това би довело до повишаване на мотивацията и производителността ни. 

Дължим го първо на себе си и чак след това на тези, за които работим!

Предизвикателството, разбира се, е да намерим време, да излезем за 15 минути, да се отдалечим от компютъра, да се разсеяме с нещо напълно различно, по възможност физическо - ходене, разкършване, слушане на музика, смяна на гледката… Добър подход би бил, ако можем да си подсигурим 15 минути целенасочена пауза преди обяд и 15 след обяда. Проверката и сърфирането във ФБ не се брои за почивка:) Тя няма да ни върне енергията, която сме загубили в концентрацията си.

Ако подобна пауза ви се струва глезотия или бягство от задълженията, да си припомним, че човешкият мозък не е бил построен за продължителен фокус. През голяма част от нашата еволюционна история, повишена концентрация е била необходима в кратки моменти с цел гаранция на оцеляването, а не еднодневни маратони.  Днес ние очакваме много повече от себе си, което без личната ни грижа е трудно да осигурим, без да достигнем до изтощение.

В крайна сметка, въпросът, който трябва да се зададем, не е дали почивките си струват - ние знаем, че е така. Въпросът е по-скоро как да си гарантираме, че те действително се случват. Дължим го първо на себе си и чак след това на тези, за които работим!