ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

15-минути, преди да изпушим в бърн-аут

15-минути, преди да изпушим в бърн-аут

Когато сме набрали висока скорост, последното нещо, което ни се иска да направим, е да се забавим, да поспрем. Списъкът със задачите стои тревожно пред нас, ние отмятаме свършеното от време на време, но все остава, още и още…Забързваме се, защото ни се иска да намалим оставащите задачи, за да свалим напрежението и за да не ни се наложи и днес да оставаме дълго след работно време в офиса. 

Притесняваме се, че ако си вземем почивка, ще изгубим набраната инерция и ще ни е по-трудно да си възвърнем ритъма след това. По-добре да продължим, докато можем. После ще почиваме - доволни от свършеното. 


Интерконекторът тръгна и откри нова ера за България
ОТ ГРАДА
1 окт 2022 | Общество

Интерконекторът тръгна и откри нова ера за България

„Започва нова ера за България и Югоизточна Европа. Този газопровод променя ситуацията с енергийната сигурност...

Изследванията в тази посока казват нещо друго, обаче. Ние имаме ограничен капацитет за концентрация през продължителни периоди от време, и въпреки че много е възможно да не разпознаваме ясно симптомите на умората, те неизбежно намаляват качеството на труда ни.

Кога ставаме по-уязвими за отвличане на вниманието ни?
Без значение колко ангажирани се чувстваме в една дейност, мозъците ни неизбежно се изморяват. И когато това се случва, симптомите не са непременно очевидни. Ние не винаги се прозяваме или клюмваме унило. Със сигурност, обаче ставаме по-уязвими за отвличане на вниманието ни. 

Как протича един типичен ден в офиса? В ранните сутрешни часове повечето от нас сме свежи и бързо отхвърлящи задачки, но с напредването на деня започваме да губим пара и да забавяме хода и скоростта. Това е моментът, когато ставаме уязвими на изкушението от вайръл клипчета, социални медии, клюки в нета…Едно скорошно проучване изследва времето, прекарано от потребителите във ФБ и не случайно резултатите показват сериозна активност, започвайки в 9:00, намаляваща и най-ниска по обяд, с най-висок пик в 15:00 - времето, когато сме най-изморени и сконни да се разсейваме. 

Проучвания показват също, че спорадичните прекъсвания частично попълват енергията ни, подобряват самоконтрола и вземането на решения. В зависимост от това как ги прекарваме, паузите могат също да повишат вниманието ни и ни направят по-креативни. 

Проучване от 2011 година, публикувано в списание “Cognition” подчертава друг аспект на спорадичните паузи - реактивиране на целта. Когато работим непрекъснато върху дадена задача, лесно е да загубим фокус и посока. Ако направим, обаче кратка пауза, в която да си припомним целта, която преследваме с това, което правим, проучването показва, че това би довело до повишаване на мотивацията и производителността ни. 

Дължим го първо на себе си и чак след това на тези, за които работим!

Предизвикателството, разбира се, е да намерим време, да излезем за 15 минути, да се отдалечим от компютъра, да се разсеяме с нещо напълно различно, по възможност физическо - ходене, разкършване, слушане на музика, смяна на гледката… Добър подход би бил, ако можем да си подсигурим 15 минути целенасочена пауза преди обяд и 15 след обяда. Проверката и сърфирането във ФБ не се брои за почивка:) Тя няма да ни върне енергията, която сме загубили в концентрацията си.

Ако подобна пауза ви се струва глезотия или бягство от задълженията, да си припомним, че човешкият мозък не е бил построен за продължителен фокус. През голяма част от нашата еволюционна история, повишена концентрация е била необходима в кратки моменти с цел гаранция на оцеляването, а не еднодневни маратони.  Днес ние очакваме много повече от себе си, което без личната ни грижа е трудно да осигурим, без да достигнем до изтощение.

В крайна сметка, въпросът, който трябва да се зададем, не е дали почивките си струват - ние знаем, че е така. Въпросът е по-скоро как да си гарантираме, че те действително се случват. Дължим го първо на себе си и чак след това на тези, за които работим!