Интуитивното хранене е повече от поредната бърза мода, поредната обещаваща диета или поредния тренд в здравословния начин на живот. Разработено от Елис Реш и Евелин Трибол, интуитивното хранене е повече концепция, отколкото диета. То е начин на живот, а не временно поведение с краткосрочни цели.
Можете да прочетете много в интернет за интуитивното хранене, да попаднете на ютубъри, които твърдят, че го практикуват, а защо не и направо да започнете с първоизточника – книгата на Елис и Евелин, “Интуитивното хранене: революционна програма, която работи”. Не се подлъгвайте обаче по заглавието – интуитивното хранене е всичко друго, но не и бърза мода или евтин маркетингов трик.
Принципите на интуитивното хранене са 10, но не е нужно да помните всеки от тях. Това му е хубавото на този начин на живот – оставя те да се ръководиш от интуицията си. А за да се ръководите от дълбоката мъдрост на собственото си тяло, трябва да сте готови на няколко неща:
• да отхвърлите диетите – те не работят и вие го знаете;
• да разпознавате чувството на глад, преди да се е превърнало в неудържимо желание да погълнете света;
• да засищате глада си, без да го осъждате;
• да спрете да демонизирате определени храни или цели хранителни групи.
Звучи по-лесно, отколкото е всъщност. Когато за пръв път започнах да се храня “интуитивно”, нямах представа, че се отправям на едно дълго пътешествие към мен самата. Ето какво научих по пътя.
Как се чувствам, е по-важно от това как изглеждам.
Животът ми буквално се дели на “преди” и “след” интуитивното хранене. “Преди” не разпознавах глада си. Дотолкова бях свикнала да спазвам диети, да се храня в определени интервали и с определени неща, да си забранявам и да се чувствам виновна, че в началото дори не можех да разпозная сигналите на собственото си тяло, потискани с години с изтънчени мъчения.
Диетите, “това-не-е-диета”, “постенето”, “пречистването"(със сокове) бяха притъпили усещанията ми. Като глас, който дълго си игнорирал, гладът ми не успяваше да ме води, понеже аз не бях свикнала да го слушам.
Когато постепенно започнах да възстановявам скъсаната връзка с тялото си, нещо изумително се случи – научих се да приоритизирам чувствата и усещанията си. Да съм нахранена, стана по-важно от това да съм “слаба”. Да съм съм щастлива и спокойна, стана по-важно от това да “изглеждам” успешна, да “изглеждам” реализирана, да “изглежда”, че съм подредила живота си така, както “следваше” да съм го подредила.
И още...
Има неща, които са абсолютно извън контрола ми и ако разчитам на тях, за да бъда щастлива, ще съм нещастна цял живот
Интуитивното хранене постулира, че тялото ни си има предпочитано тегло, от което е много трудно да го извадим, без да го насилваме. Не е нужно да казвам, че това е твърдение, с което диетичната индустрия съвсем не е съгласна.
Ако е вярно, че тялото ми обича да тежи 60 кг,, чувства се най-здраво, жизнено и щастливо така. Най-гладко протичат всички процеси, които трябва да протичат в това му оптимално състояние. Но пък аз искам да тежа 55 кг, защото "има тук една рокля, в която много искам да вляза"… Тези 5 кг непосилност – факт, с който ще ми се наложи да се примиря.
И ако аз се примиря с този факт, да речем, понеже нямам интерес да си блъскам главата в стена цял живот – как и с какво “зоната” ще ме привлече на своя страна? Каква ще бъде мотивацията ми да мина на “90-дневната диета”? Защо ще искам да изпадам в “кетоза”? Ще посегна ли в такъв случай към вълшебното потискащо апетита хапче?
Беше ми много трудно да го приема, но тялото ми се чувства здраво, въпреки че нямам разстояние между бедрата. Факт, който е труден за преглъщане, особено когато диетичната индустрия ти внушава, че именно заветния thigh gap е това, което те прави здрава, красива и заслужаваща нов бански.
Неслучайно индексът на телесна маса има две – отделни една от друга – граници на здравословното. Това, че попадаш в тези граници обаче, не ти гарантира, че ще изглеждаш като момичетата в Инстаграм.
Преди да прегърна философията на интуитивното хранене, се опитвах да контролирам всички външни фактори, за да бъда щастлива. Беше ми позволено да се радвам на живота, да ям сладолед, да правя хубав секс и да си нося новите рокли, когато бедрата ми не се докосват, когато нося размер XS, когато тежа с 5 кг по-малко. Сега знам, че ми е “позволено” да бъда щастлива – просто така, без допълнителни условия.
Храната не е враг и аз не съм извън контрол
Когато си забранявах да ям шоколад, мислех само за него. Мразех салата, не понасях да спортувам, а най-голямата ми радост беше да се побера в тесни дънки, един размер по-малък от обичайното.
Интуитивното хранене ме плашеше в началото – ами ако загубя контрол? Ако по цял ден се тъпча с пица, чипс и шоколад? Диетичната индустрия беше успяла да ме накара да повярвам в мита, че не може да ми се има доверие около храна, че ако мога да ям шоколад, то задължително ще ям шоколад, че ако си позволя неограничени “боклуци”, ще живея само на тях.
Признавам, в началото не беше лесно. Изпитвах вина след всяко парче шоколад, а вината веднага отключваше онзи инстинкт да изям всичко “вредно”, което имаше вкъщи – като за последно.
С времето обаче наистина се научих да слушам тялото си и открих, че тялото ми обича зелена салата. Особено много обича суров спанак, горски плодове, портокали, крем супи, всякакви домашни “манджи”, дълги разходки, джогинг и йога. Телата ни са по-умни, отколкото си мислим. Когато спрем да приемаме движението като “наказание” за поредното парче торта, което не ни е било “позволено” да изядем, то спира да бъде досадно и изморително.
Да се вслушваш в тялото си, означава да правиш това, което го кара да се чувства добре. Ако не обичаш да "блъскаш във фитнеса", престани да си го налагаш като стандарт за “здравословно движение”. Може би ще откриеш, че обичаш да танцуваш, да тичаш, да караш колело или да правиш пилатес – това е също толкова добър начин за поддържане на форма.
С времето спираш да изпитваш вина за “вредните” храни, към които от време на време посягаш. Да спреш да демонизираш храната, означава да спреш да й даваш повече сила, отколкото реално има. През последните няколко месеца живея с абсолютната свобода да ям целия шоколад на света, колкото и когато си поискам - можете ли да познаете кога последен път съм се сетила за шоколад?
Интуитивното хранене не е диета и не обещава бързи резултати. Вместо това се научаваш да слушаш и да вярваш на тялото си, вътрешният си свят да е приоритет за сметка на външния. Научаваш се да познаваш собствените си граници.
