ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

3 неща, на които интуитивното хранене ме научи

3 неща, на които интуитивното хранене ме научи

Снимка: https://kaboompics.com

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Интуитивното хранене е повече от поредната бърза мода, поредната обещаваща диета или поредния тренд в здравословния начин на живот. Разработено от Елис Реш и Евелин Трибол, интуитивното хранене е повече концепция, отколкото диета. То е начин на живот, а не временно поведение с краткосрочни цели.

Можете да прочетете много в интернет за интуитивното хранене, да попаднете на ютубъри, които твърдят, че го практикуват, а защо не и направо да започнете с първоизточника – книгата на Елис и Евелин, “Интуитивното хранене: революционна програма, която работи”. Не се подлъгвайте обаче по заглавието  – интуитивното хранене е всичко друго, но не и бърза мода или евтин маркетингов трик.

Принципите на интуитивното хранене са 10, но не е нужно да помните всеки от тях. Това му е хубавото на този начин на живот – оставя те да се ръководиш от интуицията си. А за да се ръководите от дълбоката мъдрост на собственото си тяло, трябва да сте готови на няколко неща: 

• да отхвърлите диетите – те не работят и вие го знаете;
• да разпознавате чувството на глад, преди да се е превърнало в неудържимо желание да погълнете света;
•  да засищате глада си, без да го осъждате;
•  да спрете да демонизирате определени храни или цели хранителни групи.

Звучи по-лесно, отколкото е всъщност. Когато за пръв път започнах да се храня “интуитивно”, нямах представа, че се отправям на едно дълго пътешествие към мен самата. Ето какво научих по пътя.

Как се чувствам, е по-важно от това как изглеждам.

Животът ми буквално се дели на “преди” и “след” интуитивното хранене. “Преди” не разпознавах глада си. Дотолкова бях свикнала да спазвам диети, да се храня в определени интервали и с определени неща, да си забранявам и да се чувствам виновна, че в началото дори не можех да разпозная сигналите на собственото си тяло, потискани с години с изтънчени мъчения.

Диетите, “това-не-е-диета”, “постенето”, “пречистването"(със сокове) бяха притъпили усещанията ми. Като глас, който дълго си игнорирал, гладът ми не успяваше да ме води, понеже аз не бях свикнала да го слушам.

Когато постепенно започнах да възстановявам скъсаната връзка с тялото си, нещо изумително се случи – научих се да приоритизирам чувствата и усещанията си. Да съм нахранена, стана по-важно от това да съм “слаба”. Да съм съм щастлива и спокойна, стана по-важно от това да “изглеждам” успешна, да “изглеждам” реализирана, да “изглежда”, че съм подредила живота си така, както “следваше” да съм го подредила.

И още...