Ежедневието на повечето от нас прилича на неспирна поредица от задачи и ангажименти. Мечтите са се превърнали в цели с краен срок на годност. Днешният ден е само инструмент за куп бъдещи моменти, към които сме се устремили, състезавайки се с времето и със себе си. И често в целия този водовъртеж от амбиции, планове и очаквания не си даваме сметка, че пропускаме нещо. Пропускаме не някоя малка подробност, а онова тук и сега, в което са кодирани безброй разнообразни възможности.
1. Аз съм тук и сега.
Представете си високоскоростен влак. Пътувате с него, гледайки през прозореца. Истината е, че не се наслаждавате на красивите пейзажи, а виждате само размазани техни образи. И след няколко минути очите ви се изморяват или пък се отегчавате и забивате нос в смартфона си. А сега си представете, че се отправяте по същия този път пеша. Знам, звучи донякъде абсурдно особено ако става въпрос за разстояние от няколко километра, а вие имате определено време, в рамките на което да стигнете до крайната точка. Поемайки едно такова предизвикателство обаче, не само успявате да видите и разгледате всяко дърво и къща, но можете и да усетите аромата на цъфналите липи, да поздравите бабата в китното дворче, дори да си поговорите с нея. Можете да си откъснете няколко узрели череши или пък от къпините край пътя.
Това с влака определено не е най-идейната метафора, нито пък съм го измислила аз, но е една чудесна илюстрация на начина ни на живот. Забързани и улисани в крайните си цели, пропускаме насладата от пътуването. Пълноценното преживяване е всеобхватното преживяване, онова, при което използваме всичките си сетива.
2. Ти си тук и сега.
Кога за последно ви се е случвало да кажете на детето си "Хайде бързо, че закъсняваме." или "Нямаме време сега за люлките, трябва да пазаруваме и да приготвим нещо за вечеря."? На мен – вчера. Децата умеят да изживяват момента пълноценно, да се наслаждават на пътуването. Всъщност за тях не съществува друга реалност освен тази, която е тук и сега. Техните желания, впечатления и емоции са ориентирани единствено към настоящия момент. И когато им кажем, че сега няма време за люлките, но че утре ще дойдем в парка отново, те не обръщат внимание на втората част, защото за тях тя няма стойност и съдържание.
Тази сутрин излязохме 15 минути по-рано от обикновено. Дъщеря ми имаше достатъчно време да разгледа всяко цветенце и охлювче по пътя, а аз – да си подаря една кратка, но приятна и освежаваща разходка преди работа, без нерви и напрежение, че закъсняваме. Дори имах време и да разменя малко повече от обичайните ("Добро утро!", "Хубав ден!", "Благодаря!") думи с жената, която продава мляко.
Често, улисани в собствените си дела, пренебрегваме хората около себе си. Пробвайте, отделете няколко минути да поговорите дори с непознат човек на улицата. Може пък в настоящия момент той да има нужда точно от това, за да продължи деня си с усмивка.
3. Красотата е тук и сега.
Не съм си давала ясна сметка досега за това, но стресът, трупащ се като следствие от високите обороти, които поддържаме, за да живеем, се отразява на здравето, а оттам и на външния ни вид. Да, на 35 няма как да изглеждаш като на 20, но пък може да изглеждаш и като на 45. Системното недоспиване, бързото темпо, недостатъчно балансираният хранителен режим и неотделянето на време за пълноценна почивка не са наши приятели. Най-парадоксалното е, че ние ги приемаме като нещо съвсем в реда на нещата, защото... целта оправдава средствата. И в един момент започваме да не харесваме отражението в огледалото – тъмни кръгове под очите, мътен тен на кожата, бръчки, уморен вид. Тогава някои от нас прибягват до по-радикални средства, а истината е, че те далеч не са най-правилното решение. [[more]] Аз реших да дам време на кожата си, а не да й го отнемам. Започнах да инвестирам в нейното здраве, защото само когато е здрава, тя може да бъде и красива. Спя с един час повече, храня се, доколкото мога, здравословно, подарявам си моменти на пълен релакс. Освен това открих и продукт, който се вписва напълно в тази философия – нарича се Slow Âge и е разработен от VICHY. Флуидът е подходящ за всеки тип кожа, а действието му е насочено в посока защита на кожата от влиянието на външните агресори като замърсяване и ултравиолетови лъчи, но и на т.нар. вътрешни фактори, които според мен са дори по-определящи – стрес, липса на сън и т.н. В крайна сметка дали и доколко ще им позволим да ни се отразяват, зависи от самите нас. Защото може на този етап да е невъзможно от големия град да се преместим в някое идилично родопско селце, но поне можем да обръщаме повече внимание на елементарни неща като това да се наспим, да пием повече вода, да наблегнем на чистата храна... Накратко, да се погрижим за себе си.
Красотата наистина е тук и сега. Понякога обаче тя има нужда от малко помощ, за да се прояви.
С подкрепата на VICHY
