ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

7 истини за това да си на 30

7 истини за това да си на 30

Снимка: ©Craig Blankenhorn/New Line Cinema/Alliance Films Media

Възрастта понякога може да е само едно излишно отброяване, докато порастването вече уютно се е настанило на дивана ни, но понякога тялото ни издава, че вече не сме на 20 и никога няма да бъдем. И не че има нещо лошо в 30-те, особено ако някой път се случи да ни поискат лична карта в супермаркета, докато си купуваме бутилка розе, и то малко след поредния 30+ рожден ден, но се оказва, че усилията за това как изглеждаме и се грижим за себе си вече стават малко по-видими и със сигурност са повече. Животът е непредвидим и никога не знаем точно как и къде можем да го посрещнем на 30.

...и на 30 можем да се окажем сами

Да, обичаме да живеем с мисълта, че ако не сме на 20, то поне няма да сме в графата „сингъл“. Много момичета точно на прага на новото си десeтилетие са готови да родят първото си дете, други да кажат онова дългоочаквано „да“ на брега на морето, докато трети посрещат поредния залез сами на една тераса с чаша вино в ръка. На никоя възраст не сме застраховани от разбито сърце, но на 30 май по-дълго ни държи огорчението. Научили сме се да обичаме себе си, но ни се иска и да има с кого да я споделяме тази любов. И някой друг да обичаме.

...и по-трудно се влюбваме

Помните ли онази песен на любимия Стефан Данаилов, в която се пееше „колко е лесно да бъдеш влюбен на двадесет години“ и „а колко е страшно да бъдеш влюбен на четиридесет години“? Ей в тая въртележка между няколко десетилетия любовта обича да ни се изплъзва, но пък и ние често й играем номера. Защото порастването, израстването в кариерата, пътуванията, сбъдването на няколко мечти и загърбените разочарования са ни направили малко по-предпазливи,  а може би и малко по-взискателни. По-трудно се влюбваме на 30, но ако ни се случи точно тогава, е още по-хубаво и по-силно, отколкото на 20.

...и по-малко се гримираме

Спомням си как още преди да навърша пълнолетие носех толкова грим по лицето си, че дори и сега като разглеждам снимките, се чудя кое е това момиче, което ме гледа от тях. Точно когато нямахме нужда от никакъв грим, ние прекалявахме с количеството, с цветове и си мислехме, че изглеждаме cool. Но когато поне веднъж си бил в Париж или следваш поне няколко французойки в Инстаграм осъзнаваш, че чарът понякога се крие в несъвършенствата. Сега имаме нужда от малко коректор за тях, руж за свежест и може би едно червено червило за елегантна доза женственост.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Публикация, споделена от Jeanne (@jeannedamas) на

...но се появяват бръчки

Все повече време започваме да прекарваме пред огледалото, все повече забелязваме онези фини бръчици, които са се появили около очите заедно с онези „намръщените“ линии по челото. Малките пигментни петна от слънцето също стават по-видими. Затова постепенно допълваме козметичния си рафт с нови продукти за грижа за кожата. И ако преди 30 един хидратантен крем ни е бил достатъчен, то вече имаме нужда и от нощен, и от околоочен. Задължително! От началото на лятото започнах да използвам серията на Avène A-Oxitive. Добрата грижа за озарена и гладка кожа е в синхрон с хроно-биологията ѝ, нейните специфични нужди в различните етапи на денонощието. A-Oxitive изглаждащ аква-крем и Защитен антиоксидантен серум защитават кожата от  вредното влияние на оксидативния стрес през деня, а Нощният пилинг-крем и грижата за околоочен контур ограничават и намаляват появата на първите видими следи на стареене през нощта. 

И още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...