Тя е различна, но винаги ще я познаете по отношението й. Тя има позиция за живота, за себе си, за другите и нито я крие, нито я натрапва. Нито пък я взима твърде на сериозно, защото знае, че рано или късно ще трябва да я преразгледа – нещата се развиват и тя се развива. Нали винаги търси себе си! Но не намира проблем в несъвършенствата. Тя е независима, непокорна и смела и по принцип никак не обича да си мълчи. Понякога си прехапва езика, защото, казано на глас, онова, което си мисли, би прозвучало твърде язвително. Тя е момичето от града и ето по кое още ще я познаете.
1. Без усилие
Нещата или се получават, или не. Никога не трябва да изглежда, все едно е положила твърде много усилия те да станат. Още по-срамно би било някой да си помисли, че тя иска нещо на всяка цена, независимо дали е мъж, работа, проект, повишение, пътуване или каквото и да е друго на света. Като не става, ще дойде нещо друго, животът е пред нея. Хората, които демонстрират прекомерна и безпринципна амбиция, неволно стават обект на нейните подигравки. Небрежно и фино, разбира се, когато изпадне повод.
2. Без прекомерност
Нищо не трябва да е в повече. Тя никога не слага твърде силен грим, а боже опази, блестящи сенки през деня, и никога не прекалява с бижутата. Никога не е твърде официална или издокарана за повода, нито пък ще я видите да танцува прекалено всеотдайно на дансинга, да се смее или да говори твърде високо. Домът й никога не е перфектен – кой има време за съвършенство! Ако косата й е направена, червилото не е задължително. А прическата също въобще не е задължителна, ако обувките й са ослепителни. Задължително е само да има нюанс на небрежност или на недовършеност, и да, строг костюм с панталон винаги може да се съчетае с кецове, даже е почти задължително. Ако роклята е твърде официална, ще оправи нещата, като се наметне с дънково яке. В противен случай някой ще си помисли, че е дошла на всяка цена.
3. Без предразсъдъци
Предразсъдъците издават липса на увереност. Например че чантата, коланът и обувките трябва да са в един цвят. Или че след 30 години ти минава срокът на годност, а след 40 не бива да се появяваш без грим. Че с шефа не се спори. Че момичетата не пият бира и не ядат шкембе чорба. Че всички чинии на масата трябва да са от един сервиз. Че не се ляга с мъж на първата среща. Че момичетата не псуват. Тя има хомосексуални приятели, а малкият й брат носи расти. Ако обувките я убиват, просто ги събува и продължава боса. Кой я коментира, въобще не я интересува. Не би й хрумнало да си ревизира поведението дори ако й го кажат.
4. Без показност
Много е неубедително да обясняваш на другите коя си ти. Съдбата веднага ще го опровергае. Момичето от града е наясно със себе си и няма нужда да го декларира чрез ценностите си. Равноправието на жените е важно, но тя не нарича себе си феминистка. Хубавите дрехи са нещо прекрасно, но никой не трябва да може да прецени за колко пари е облечена в момента. Може да не е фен на Лозенец, но не отрича дълъг уикенд на нашето море. Може и да е влюбена в Париж, но не обяснява нонстоп колко е гадна София. Мерил Стрийп е страхотна актриса, но може ли да спрем да го повтаряме с повод и без повод? А да говорим колко е як Джъстин Трюдо, е толкова 2015. Живеем в достатъчно интересни времена, та нека си говорим и за тях.
5. Без нахалство
Човек не бива да се възползва от всяка възможност, която съзре. Понякога възможността въобще не е предназначена за нас, а за някого, който наистина я е заслужил и я е чакал дълго време. Да се наместиш там, е нахално и отблъскващо. Момичето от града знае да прецени възможностите и заслугите си и не се набутва там, където не е за нея. Това би било голям гаф. Да, наясно е, че хората наоколо непрекъснато го правят, но тя предпочита да запази самообладание. Гаф е също да парадираш с пари пред хора с очевидно по-скромни възможности. Да не си даваш сметка как стоиш в пространството, води до арогантност, защото не реагираш правилно на средата, в която си.
6. Без напрежение
На хората, които са се събрали ей така, не бива да се създава напрежение. Да се появиш по токчета за съботен обяд с приятели например създава напрежение. Всъщност почти всичко напънато в събота създава напрежение. Когато си твърде любезна с хората, без ситуацията да го изисква, не позволяваш на останалите да се отпуснат. Ако пък си твърде агресивна и не усещаш къде е границата на допустимото, на личното пространство, на интереса към темата, за която настояваш, смущаваш хората около себе си. Да не си даваш сметка, че разказваш виц, който всички знаят от години, е не по-малко неловко. Момичето от града знае, че малко неща напрягат повече от употребата на клишета, и когато й се наложи да прибегне до тях, тя задължително се самоиронизира за това. Всяка среда има своите кодове и тя знае, че преди да нахлуе, е важно първо да се ориентира в обстановката – иначе си напрягащ навлек. [[more]]7. Без самонадеяност
Да си просто напориста, не е дългосрочно. Рано или късно те разкриват. Момичето от града е любопитно, ангажирано и информирано. Тя се интересува, и то не само от кариерата си. Има поне една кауза, която я вълнува, и отделя време за хобитата си. Говори с еднаква лекота и за стайлинг, и за съвременно изкуство, и за геополитика. Тя търси триенето, противоречието и неочакваната гледна точка, затова никога не е банална във възгледите си. Знае, че светът се развива с бързи темпове и че трябва да си много в час, за да не изглеждаш безнадеждно спряла. Момичето знае, че спре ли да се учи, моментално ще се превърне в лелка. И ще бъде изобличена, ако претендира за каквото и да било, без да има покритие.
Василиса са й казвали само учителите и майка й, когато още с обръщението е искала да се знае, че има проблем. Но не и непознатите. Те обикновено й бъркат името. Ако случайно го улучат, не пропускат да я попитат дали е чувала за приказката за Василиса Прекрасна. Как мислите, дали я е чувала?
Може би защото не спират да й задават този очевиден въпрос отново и отново, Вася (или Васи, или Васе – както ви идва отвътре) развива влечение към неща, които остават често скрити от самите нас – тези под повърхността. Доволна е, когато успее да ги открие, улови и формулира. Може би това прави през целия си професионален живот – рови се за прозрения. Работи като стратегически планьор (strategic planner). Доскоро го е правила в постоянен ритъм, който не й е оставял време да се замисли, че този нездрав интерес може да се насочи и в писане.
Подсказва й го Левена, за което й е много благодарна – с изненада установява, че има не една и две теми, в които може да се рови за проникновение, а след това и да напише за тях. Чете за интересното и след това, ако може, го обсъжда. Обича да познава кой е убиецът (а той не е този, когото подозираме); да готви, защото това е заниманието, което я откъсва от центрофугата в главата й; да пътува, но вече по друг начин, защото след последното й дълго пътешествие проумя доста за добрите и лошите страни на модерния туризъм; да се занимава с градското жилище и с ваканционната къща в Предела, която с радост ще ви предостави за следващото ви бягство от града, стига да е свободна по това време. И не, не умее да пише кратки текстове.
