След като наскоро ви представихме няколко невероятни жени от света на изкуството и техните ритуали, с които са намирали вдъхновение в ежедневието си, продължаваме темата с още няколко любими момичета от света на модата и книгите. Защото, изненадващо или не, понякога идеите ни се появяват, докато отпиваме от следобедния си чай, докато наблюдаваме хората в метрото или в най-непринудения разговор в офиса.
„Много хора си мислят, че ги съдя. Не! Аз просто наблюдавам какво носят, какво правят, защото вдъхновението ми идва от улицата, от хората там. Просто съм любопитна и имам добър усет. И веднага мога да превърна това наблюдение в нови модни идеи. Винаги така работя. Не търся вдъхновение в книгите, нито във vintage магазините. Не се връщам в миналото. Най-много ме вдъхновява това, което се случва около мен“, споделя модният редактор и стилист Карин Ротфелд.
Момичето, което научи света да подрежда домовете си – Мари Кондо, признава, че денят й няма как да мине поне без няколко чаши чай. И ако се чувства уморена или зациклила, именно в тази напитка открива своя начин да се върне към деня си с обичайната си енергия. И затова тя има поне 15 различна вида чай в шкафа си. Дали са перфектно подредени? Сигурни сме в това. „Обикновено пия билков чай, когато се събудя сутрин, зелен чай със закуската, черен чай следобед и билков чай отново вечер“, казва Кондо.
„Опитвам се да започвам работа преди 9 сутринта, а стаята, в която пиша, е най-любимото ми място на света“, споделя Дж. К. Роулинг. Разположена сред красива градина (само на минута пеша от къщата й), в нея задължително има чайник, а от радиото звучи класическа музика.
„Намирам човешките гласове за най-разсейващи по време на работа, въпреки че фоновото бръмчене в някое кафене винаги е успокояващо. Обичах да пиша навън и с неохота се отказах, но част от смисъла да си сам в тълпата е именно анонимността и свободата да наблюдаваш хора. Когато ти си този, който е наблюдаван, се концентрираш повече върху работата си.“
Има още...
Димитрина Иванова
Ако бях филм, щях да бъда "Полунощ в Париж". Ако бях книга, щях да бъда "Романът на Зелда Фицджералд". Ако бях песен, щях да бъда A little party never killed nobody. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така утолявам и жаждата с...