Момичешки тайни

8 известни момичета и техните начини да откриват вдъхновение

Понякога вдъхновението идва неочаквано и се крие в най-малките неща

8 известни момичета и техните начини да откриват вдъхновение

Грейс Кодингтън

Снимка: Courtesy of Calvin Klein

След като наскоро ви представихме няколко невероятни жени от света на изкуството и техните ритуали, с които са намирали вдъхновение в ежедневието си, продължаваме темата с още няколко любими момичета от света на модата и книгите. Защото, изненадващо или не, понякога идеите ни се появяват, докато отпиваме от следобедния си чай, докато наблюдаваме хората в метрото или в най-непринудения разговор в офиса.

„Много хора си мислят, че ги съдя. Не! Аз просто наблюдавам какво носят, какво правят, защото вдъхновението ми идва от улицата, от хората там. Просто съм любопитна и имам добър усет. И веднага мога да превърна това наблюдение в нови модни идеи. Винаги така работя. Не търся вдъхновение в книгите, нито във vintage магазините. Не се връщам в миналото. Най-много ме вдъхновява това, което се случва около мен“, споделя модният редактор и стилист Карин Ротфелд.

Момичето, което научи света да подрежда домовете си – Мари Кондо, признава, че денят й няма как да мине поне без няколко чаши чай. И ако се чувства уморена или зациклила, именно в тази напитка открива своя начин да се върне към деня си с обичайната си енергия. И затова тя има поне 15 различна вида чай в шкафа си. Дали са перфектно подредени? Сигурни сме в това. „Обикновено пия билков чай, когато се събудя сутрин, зелен чай със закуската, черен чай следобед и билков чай отново вечер“, казва Кондо.

„Опитвам се да започвам работа преди 9 сутринта, а стаята, в която пиша, е най-любимото ми място на света“, споделя Дж. К. Роулинг. Разположена сред красива градина (само на минута пеша от къщата й), в нея задължително има чайник, а от радиото звучи класическа музика.

„Намирам човешките гласове за най-разсейващи по време на работа, въпреки че фоновото бръмчене в някое кафене винаги е успокояващо. Обичах да пиша навън и с неохота се отказах, но част от смисъла да си сам в тълпата е именно анонимността и свободата да наблюдаваш хора. Когато ти си този, който е наблюдаван, се концентрираш повече върху работата си.“

Има още...


Писателката Елизабет Гилберт също се опитва стриктно да спазва режим, но само ако е в период на активно писане. Нещо, което се случва на всеки три или четири години. „Тогава денят ми е семпъл. Ставам в 4:30 или 5 и пиша почти непрестанно до късна сутрин. След това прекарвам деня, взирайки се в стена, защото усещам мозъка си като изпържен. Вечерям рано и си лягам най-късно в 8. И така всеки следващ ден, докато не завърша книгата си“, казва авторката на „Яж, моли се и обичай“ и допълва, че използва ранните сутрешни часове, преди денят да е започнал в обичайния си ритъм, преди да започнат телефонните обаждания и имейлите, които я разсейват.

Невероятната и вдъхновяваща Мая Анджелоу пък предпочита да пише в хотелска стая. Наема една в родния си град, за която плаща в края на месеца, и ходи там всяка сутрин в 6.30. Единственото, което има в стаята, е легло, маса, вана, речник и Библията, като изрично моли всякакви останали картини и декорации да бъдат свалени.

„Моля ги, никой от персонала да не ме безпокои и за всеки случай оставям по един бял лист на пода. На всеки два месеца получавам бележка под вратата, на която пише: „Скъпа госпожо Анджелоу, нека да сменим спалното бельо. Мислим, че вече е плесенясало.“ Но аз никога не съм спала там и обикновено в 2 часа си тръгвам. Прибирам се, чета и редактирам написаното сутринта. Така пиша книги“, споделя тя.

„Моите музи се менят непрекъснато, защото всеки дизайнер е малко или много муза сам по себе си, просто не искат да го казват“, категорична е Донатела Версаче, която издава, че винаги си „открадва“ по нещо от различни хора и го смесва със своите мисли, своята страст и креативност. „Защото мисля, че модата има много общо със страстта“, казва още тя.

Да живееш тук и сега, да оценяваш, да виждаш, да оглеждаш света около себе си е вдъхновението и на модния редактор Грейс Кодингтън, която в метрото, сред хората, най-често ражда своите идеи. „Яд ме е само, че офисът ми е едва на три спирки с него.“

Понякога зад приказните снимки, които виждаме, се крие прецизно написано домашно, както би се изразила Ани Лейбовиц. „Когато се подготвях да снимам Карла Бруни като съпруга на Никола Саркози в Елисейския дворец, разгледах снимки на мястото, на хората, живели в него преди това. Снимки на влюбени двойки. Снимки, които други фотографи са правили на Бруни, защото тя е била снимана много пъти. Мисля, че Хелмут Нютон е видял нещо в нея, което други фотографи не са. Знаех, че освен това е музикант, така че слушах нейната музика“, разказва известната фотографка, която знае как да разказва истории едва в няколко кадъра, както други ги обличат умело в думи.

 

Как са се вдъхновявали 10 от най-влиятелните жени в изкуството