Ако попитаме хората какво искат в живота, повечето ще отговорят да бъдат щастливи. И това си пожелаваме на празници – на Коледа и Нова година, на Баба Марта и на Великден, а и на всеки рожден ден! Но какво е щастието? Кой може да го опише?
По-скоро обратното е вярно: по-лесно можем да посочим какво е нещастието и това е една добра отправна точка – какво правим, че да се чувстваме постоянно нещастни, вместо да се радваме на щастие? Психичното ни състояние се дължи до голяма степен на навиците, които сме изградили в живота си. Да изследваме някои негативни подходи, които ни съсипват чувството за благодат:
1. Имаме нереалистични срокове на изпълнение на задачите
Почти всяка цел може да бъде постигната. Някои напълно налудничави мечти са имали нужда от време, за да бъдат развити, за други е трябвало да се променят обстоятелствата, а за трети – не им е дошло времето. Но е важно да имаме релаистични представи за това какво и кога можем да постигнем. Твърде големите скокове в растежа не са по силите на почти никого и нито един шампион не е станал такъв за ден или месец и нито едно голямо дърво не е прескочило годините си на развитие на корена и на короната си.
2. Фокусираме се върху негативните преживявания
Негативните емоции носят силен емоционален заряд, но знаете ли, положителните събития имат същата мощ! Обръщането на внимание на лошото е като да гледаш към стената, когато в другата посока има прекрасна гледка през прозореца. Същото е и в живота – всяка ситуация има положителна страна и изборът накъде да гледаме е изцяло наш! Пиенето на още отрова никога няма да ни спаси от отровата. Обратното е вярно – да разредим отровата с чиста вода и чашата ще стане повече чиста, отколкото отровна.
3. Прекарваме твърде много време в миналото или бъдещето
Много хора попадат в капана на несъществдуването си в настоящето. Мислите за миналото или плановете и тревогите за бъдещето ни отнемат цялата радост от сега! Огледайте се! Тук сте – добре сте, виждате, усещате, ходите, имате подслон, вероятно и работа и храна. Живи сте! Значи всичко е наред и тревогите не са реални нито за миналото, нито за бъдещето.
Притесненитяа са само още един вид негативно преживяване, което сами си създаваме, а то не е реално! Това не само отнема време, отнема и много жизнена енергия и ни краде щастието!
4. Живеем в ролята на жертва
Обикновено негативните преживявания се обясняват с лош опит или неблагоприятно стечение на обстоятелствата, но често хората сами попадат в капана да се изживяват като жертви. Този образ обяснява всичко – защо все на тях им се случват лоши събития, защо не им върви, защо не постигант успехите на другите, защо не им стига времето ,защо не могат да отслабнат и какво ли още не, за което някой друг е виновен! Никой за нищо не ни е виновен. Поемането на отговорност е това, което жертвата отказва – не защото не може, а защото не иска. По-лесно е да бъдеш жертва, отколкото да си вземеш живота в ръце и да отговаряш за него. Освен това жертвите не виждат никога благословиите в живота си, които за други са мечтан живот.
Има и още...
5. Постоянно се сравняваме с другите
Всеки има своя арсенал от силни черти, но също и има своята сянка. Отричането на недостатъците не ни парви по-силни. Тъкмо напротив. Признаването на своите слаби черти ни поставя много по-адекватно пред останалите и когато сме честни за себе си пред останалия свят, сме най-автентични. Поради тази причина сравняването с другите е най-голямата отрова, която можем да си сипем сами. Всеки върви по своя собствен път в своя собствен коловоз със свое темпо. Нито имаме еднакви предназначения, нито мисиите ни са в една посока, затова сравненията не работят и само ни отнемат щастието. Освен това всяко същество изпитва свои вътрешни борби, има своите катарзиси и учи своите трудни уроци, които за нас може да не са толкова трудни, но за тях са изпитание.
6. Не си взимаме поуки от миналото
Провалите не са наказания. Те са най-ценните ни уроци. Само през грешките човек променя и развива себе си, затова всеки неуспех е успех с обратен знак. Тук е моментът да вземем уроците и да ги научим, защото те ще се повтарят толкова пъти, докато не ги научим. Така работят вселенските закони. Уроците може да са малките промени, които правим, за да не повторим грешките си, може и да са геренално нови решения, които ще заведат живота ни в нова посока. Но повтарянето на едни и същи решения ще води до същите лоши резултати. Провалът може да е наш учител, не наш съдник.
7. Липсва ни благодарност
Рядко нещата в живота са само добри или само лоши. Начинът, по който гледаме на фактите дава оценката. Затова е важно да си благодарим и за добрите, и за лошите неща в живота. Лошите ще ни изградят, добрите ще ни радват и награждават, но всяко събитие, факт или човек са в живота ни за наше добро. А кой ни дава най-ценната благодарност? Това сме самите ние. Една лесна техника е всяка вечер да записваме поне 5 неща, за които сме благодарни от изминалия ден – за това, че имаме легло, дом, че сме се справили със задачите, че сме устояли на стреса, че имаме деца, притяели, които ни разбират или пък, че имаме цел! Или всичко, което осъзнаваме, че е благословия!
8. Задоволяваме се с ниски стандарти
Възможно е да живеем добре и с ниски резултати, но човек е устроен така, че да иска повече. А това кое е добре за нас поставяме сами за себе си. Ако се задоволяваме с ниско заплащане или ниска продуктивност, това е наш собствен избор. Ниските стандарти са низ от решения с нисък резултат. Това също може да се промени с промяна на целите. Но не забравяйте каква беше точка №1 – да си поставяме реалистични цели във времето. Останалото е труд – върху себе си и върху това, което правим с живота си.
Знаете ли как да отличите депресията от тъгата?
