Безспорно една от най-често споменаваните думи напоследък е СТРЕС и влиянието му в живота ни. Колкото повече общувам с хората около мен, независимо дали те са близки, приятели, колеги или клиенти, толкова този въпрос става все по-жив и наболял, все по-общочовешки. Скорошни майки, успешни бизнес хора, млади предприемачи, обикновени семейства – всички ние се сблъскваме с еднакъв патерн от мисли и тревоги, свързани с днешния свят.
Последните няколко месеца се посвещавам на тази тема и в работата си, и в личния живот. Наред с всички неща, които не мога да променя и които ме... стресират, научавам много за природата на това социално явление. Осъзнаването, че всички сме в този цикъл на живот, имаме сходни страхове, притеснения и тревоги, но към справянето с тях подхождаме различно и понякога дори иновативно, по някакъв странен начин ме обогатява и успокоява. Говори ми, че всеки търси решение, а когато е готов да сподели себе си и опита си, се случва нещо трансформиращо – стресът естествено намалява. Неслучайно е установено, че храненето в спокойна и споделена среда намалява значително рисковете за наднормено тегло и развитие на хранителни разстройства. Ние сме социални животни и сега повече от всякога е моментът, в който имаме нужда да усетим тази връзка. [[quote:0]] В хода на проучването ми и лекциите-срещи, които инициирам, се откроиха няколко големи теми, в които ми се струва, че всеки се припознава. Това са хранене, отношения, физическо състояние и ментална нагласа. Много често се опитваме да въведем ред във всяко от тях, без да съзнаваме, че те са като скачени съдове – постоянно преливат едно в друго и просто не могат да бъдат разделени.
При холистичния подход няма как да изолираме храненето от грижата за себе си или психичната стабилност от връзките ни с другите. Тук говорим за начин на живот – понятие, което всява ужас и паника и предизвиква неловко чувство за дискомфорт. И е точно такова. Защото зависи от нас и невинаги е удобно.
Но искрено вярвам, че не е нужно да променяме живота си из основи, да се преместваме на село или да напускаме светкавично работата си, за да усетим качествена разлика. Нито пък смятам, че можем да се преструваме, че живеем в безупречна утопия, в която не съществува напрежение. Това, в което вярвам, е, че с някои малки фини намествания и постепенни промени можем да трансформираме голяма част от натрупаната енергия и да я канализираме в нещо градивно. Събрала съм няколко от тях, които практикувам от известно време, и наблюдавам осезаема разлика както в моя живот, така и в този на хората, с които работя. Препоръчвам ви да подходите към тях интуитивно – ако нещо кликне, докато четете, пробвайте за известно време; ако някое ви се струва далечно, просто го пропуснете. [[quote:1]] КАК ЗАПОЧВАМЕ ДЕНЯ СИ
Животът ни е цикличен и се движи на периоди. Всеки ден е един малък кръг от рутини, навици, емоции и работа. Първият симптом, че не участвате пълноценно в ежедневието, е усещането, че сте ням наблюдател на случващото се. Работното време започва в понеделник и свършва в петък. Всеки един ден ви предоставя възможност да изберете посоката му. Кратка гимнастика, с която да събудите тялото, йога практика, чаша чай или просто време за себе си през още спокойните и тихи часове на деня могат да преобърнат целия ход на деня. Можете да превърнете дори приготвянето на закуската в практика, която да ви заземи и да подхрани добре тялото, вместо да изхвърчите от вкъщи с глава, предразположена към необмислени избори.
КАК ПРЕКАРВАМЕ СВОБОДНОТО СИ ВРЕМЕ
Обърнете внимание на думата "свободно". Наскоро докато скролвах хилядите статии на компютъра, шарех из социалните мрежи и гледах едно след друго видеа, залепена за монитора, се замислих, че изобщо не се чувствам свободна. По-точното определение би било "прикована". Времето извън работните ангажименти има за цел точно това – да ни позволи да се чувстваме свободни, каквото и проявление да има това за нас – спорт, разходка, танци, среща с приятелка, време за себе си или друга разведряваща дейност. Направете груб разбор на свободното си време и отчетете в какво го влагате. Без оценка, просто го вижте. Следващия път, когато се усетите, че прекарвате повече от 15 минути в безсмислено цъкане, затворете лаптопа и се разходете.
КАКВА Е ВРЪЗКАТА НИ С ТЯЛОТО
Много често хората загубват способността да проследяват усещанията в тялото си. Живеем в пренаситен от стимули свят, сред които рядко оставаме в тишина и трудно насочваме вниманието си навътре. Моментите на самонаблюдение ни помагат да се свържем с нуждите и сигналите на тялото си. Как се чувстваме няколко минути преди да се храним? Усещаме ли сигналите за ситост и как? Даваме ли си време да усетим как се чувства тялото след определени храни или намираме начини да ги тушираме? Какво е нивото на енергията ни в планината или в града? Отначало може да ви се стори несвойствено да останете с усещанията си, но истината е, че тялото ви копнее за спокойствие и тишина. Това е най-естественото му състояние.
КАК СПОДЕЛЯМЕ И ПРЕДЛАГАМЕ ПОДКРЕПА
Както стана дума, всички сме в това ежедневие заедно. И колкото повече се опитваме да го прикрием, толкова повече излъчваме напрежение наоколо. Споделянето по искрен и неинвазивен начин може да има изключително благоприятен ефект както за нас, така и за хората, с които общуваме. В крайна сметка убедена съм, че и вие искате да живеете сред хора, които са щастливи, балансирани и ведри. Бъдете подкрепата за тези, които не съумяват да изразят вътрешния си свят, или споделете първи своите преживявания – нямате идея колко от тях ще отговорят с "Аз също".
Автор: Михаела Белорешка
Михаела Белорешка е психолог, хранителен терапевт и творец по душа. Изследва връзките между ум, тяло и хранене, прави паралели между разнообразни дисциплини и вярва в силата на съзнателния живот. Автор на блога Good Natured Food. Води курсове и срещи за споделяне и обмяна на опит. Изразява се творчески като фотограф и креативен двигател в проекта Blue Birds creative house. Планинар и пътешественик с любопитство към света и твърда вярва в трансформиращата сила на общността.
