Момичешки тайни

Бодишейминг? Не, мерси!

Това е английски израз и означава да засрамваш някого заради тялото му. В речниците за модерни думи след обяснението пише или че да практикуваш бодишейминг не е окей, или че явно е напълно приемливо в обществото ни.

Бодишейминг? Не, мерси!

Този текст е провокиран от желанието на много жени да променят външния си вид заради чуждите представи и очаквания.

Трябва да призная, мислех си, че ще имам някаква теза или (не дай Боже, да си повярвам толкова) съвет или решение за някои проблеми и ще пиша за това. Сега, след като направих опит да се задълбоча в темата, смятам, че единствената подходяща форма за говорене по нея е споделянето. Най-трудната форма. Поне ако се стремиш да си честен. Така че, това е текст, с който искам да говоря за проблемите, а не за техните решения.

Бодишейминг е английски израз (body-shaming) и означава да засрамваш някого заради тялото му. В англоезичните речници за модерни думи след обяснението пише или че да практикуваш бодишейминг не е окей, или че явно е напълно приемливо в обществото ни.[[quote:0]]Предполагам, че обществото ни е достатъчно свободно да позволи сами да избираме начина, по който да се държим с другите. Това, за което искам да говоря, е как ние приемаме отношението на другите. И по-специално отношението към външния ни вид и телата ни.

В началото мислех, че ще пиша за обществените нагласи, медиите и онова особено дзен състояние, което „обикновените жени“ трябва да постигнем при всеки досег с филм, списание или разглеждане на интернет сайтове. Състоянието, когато виждаме перфектни жени и знаем, че тяхната работа е да са красиви, те имат достъп до грижи за външния вид, които не познаваме, със сигурност снимките им са обработени с компютърни програми, за да изглеждат добре и затова е препоръчително просто да не мислим за техния перфектен външен вид. Още по-малко пък за това, че мъжете ни също гледат тези жени. Между другото, ако решим, да се задълбочим в тази тема, ще видим, че бодишеймингът е двупосочен. Снимките на известни жени без грим или с целулит са световен хит. А колко пъти сте чували за някоя звезда от нашия малък небосклон, в който всички се познаваме: „О, на живо ако знаеш, колко е грозна!“, „Отблизо изглежда ужасно“ и други подобни?

Медиите са чисти... Те ни дават това, което „искаме“. Те не ни казват открито: „Трябва да сте слаби, да нямате пъпки и каквото и да сте постигнали в този живот, ако сте с кофти прическа, значи сте много зле.“ Медиите просто ни заливат с образи на перфектни жени (или често, в случая с българските медии – жени, които толкова искат да са перфектни по някакъв странен, причудлив стандарт, че изглеждат като неочаквано излезли на светло след дълъг престой в стриптийз бар). Медиите не ни казват директно какви трябва да сме. Просто ни показват кои са приложимите модели в обществото.

Много жени помним как в тийнейджърските си години, когато се търсим и определяме, сме били жестоко критични към себе си и сме се страхували от пълноценно социално общуване именно защото не сме отговаряли на някакви „стандарти“ за красота. Това в голяма степен е определило сегашното ни поведение и отношение към живота и към себе си.

Едва ли решението на този проблем би могло да дойде от влизането в битка с медийните образи. Най-малкото защото една такава битка не е нищо повече от бодишейминг в чист вид. При мен решението дойде от семейството ми, но при доста момичета всъщност семейството задълбочава проблема.

Винаги е по-безопасно да разглеждаме общественото значение на дадена тема. Но според мен често е и по-безполезно. Затова се опитах да вляза в личните преживявания на различни жени и да разбера доколко чуждите представи и изисквания към външния ни вид ни определят. Също и как ни свързват и разделят. Оказа се, че подобно споделяне е трудно. Някои от жените, с които говорих, изразиха мнението си, различни наблюдения и бяха очевидно развълнувани от темата, но така и не споделиха нищо лично за себе си. Други ми разказаха своите истории, за което съм много благодарна, тъй като ще е от изключителна полза за практиката ми.

И затова по-важната и по-лична тема се оказва бодишейминг от близките. Когато близките ни „знаят“ как трябва да изглеждаме. Съвети, критики, престорено съчувствие за проблема или никаква толерантност към опитите ни за промяна. От личен опит мога да кажа, че ситуация, когато изяждам две парчета торта на рожден ден и тази, в която отказвам торта, но всички забелязват и коментират, е еднакво стресираща. Когато по някаква причина сме различни и най-близките ни хора сякаш ни осветяват с прожектор. Всичко това е обратното на „разбиране“. Когато всеки се чувства свободен да изкаже мнението си по нещо толкова лично като собственото ни тяло. Тогава започваме да гледаме тялото си през чуждите очи, губим връзка със себе си и дълго носим последствията.

Когато близките ни не са доволни от външния ни вид. Изразяването на неудовлетвореност към външния ни вид постепенно я насажда в самите нас. Възприемането на чужди критерии и на чужди стандарти, които не можем да достигнем, ни отдалечава от най-важното, което имаме в живота си – самите себе си. Категорично смятам, че всеки, който има желание да засрами някого заради тялото му, всъщност има нужда да реши собствени проблеми. Така че, поемайки чуждо недоволство за външния си вид, вредим на двама души – на себе си и на недоволния, който погрешно подхожда към проблемите си.

Когато мъжете ни не са доволни от външния ни вид. „Всяко семейство е нещастно по своему“ и аз не бих могла да изброя всички ситуации, на които съм била свидетел или които са ми разказали. Единственото, което мога да споделя от личните си и професионални наблюдения (и което понякога просто искам да татуирам в съзнанието на някои жени) е, че ако един мъж не е доволен от външния ни вид в този момент, то той никога няма да е истински доволен и любящ. Телата са си наши, а не на партньорите ни.[[more]]Не ми се иска това да бъде възприемано като манифест на жените, които не се грижат за външния си вид. Защото това е абсолютно противоположно на моите разбирания. Иска ми се просто да помислим доколко имаме право да определяме как изглеждат другите и дали да допускаме те да ни определят.

Може да се говори още много. Могат да се разглеждат конкретни ситуации. Много проблеми могат да бъдат решени. Темата за бодишейминга няма да спре да ме вълнува, докато съществува. С удоволствие бих коментирала всичко, което искате да кажете и бих помогнала с каквото мога като уелнес инструктор!

Надя Светославова

Надя е извървяла целия противоречив път към постигането на желаната фигура. Това я вдъхновява да започне практика на уелнес инструктор и да помага на други хора с проблеми в сферата на здравословния начин на живот. Методът й на работа не е свързан просто с пресмятане на калории, а с установяване на индивидуалните потребности на всеки и съвместно изграждаме на личен път към по-добър живот. Разполага с богат арсенал техники за справяне със стреса и мотивиращи техники, адаптира хранителни и спортни режими към конкретните нужди на всеки. Работи индивидуално и с групи. Можете да следите статиите й в нейния профил в Linkedin Nadia Svetoslavova или да се свържете директно с нея на имейл [email protected].