ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Борбата с хладилника - наръчник за гладни момичета

Борбата с хладилника - наръчник за гладни момичета

Та думата ми е за хладилника, зареден с хиляди калории, мълчалив съюзник в борбата ми за оцеляване в условията на карантина. Но и враг на фигурата ми. Тиктакаща бомба със закъснител, която рискува да разкрие неподозиращата си мощ на източник на енергия, материализирана в n на брой добавени килограми под формата на пищни бедра, пухкави ръчички, розови пращящи бузи, яка дупара и мощна, налята като на кърмачка гръд (последното ми хареса).

"Всички ще станем като понички"

Една приятелка се пошегува, но това си беше смях през сълзи. Защото си представям как един ден, когато изляза от заключения си обор, ще приличам на огромна и клатушкаща се крава. Ще поема тежко-тежко към любимите си магазини в мола, за да се подложа на животоспасяваща шопинг терапия, а там всички закачалки с дрехи М ще ми се хилят в лицето като Хилда Казасян в журито на „Като две капки вода“. „Ти на къде? За теб най-малко XXL! За съжаление, нищо не остана...Големите номера свършиха. Елате за М след 2 години.“

Утехата е, че всички ще са като мен.

Както са казвали древните римляни: Commune naufragium omnium solatio est. Общото нещастие е по-леко.

Все още има време да вземем кардинални мерки, за да излезем от карантината в размер на животно от по-скромните клетки на зоопарка. Ако не на катеричка, поне на кафява мечка да не заприличам, не дай боже да ме повикат за продължението на „Слонът моя приятел“. Толкова сълзи съм изляла на него, че за денонощие пълня язовир „Студена“. Но това е друга тема...Затова аз и няколкото души, които живеят в мен – Гладният, Скучаещият, Лакомият, Суетният и Злият, се събираме на спешно заседание и

формираме кризисен щаб за преодоляване на ефекта от хладилника.

Има още...

Ако името ти е Аглика и е вдъхновено от разказ, не ти остава нищо друго, освен да повярваш в литературата като създател на най-добрите сюжети. Ако пък въпросната героиня е тръшната от чума, не ти остава нищо друго, освен да го вземеш за добра поличба... Като цяло съм оптимист за света и песимист за себе си. Страдам от прекалена емоционалност, която трудно прикривам с привидна дистанцираност. Смея...