ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Борбата с хладилника - наръчник за гладни момичета

Борбата с хладилника - наръчник за гладни момичета
 

Първо: Въвеждам ред за отварянето на хладилника. Непрекъснато чувам как горкият пищи, защото вратата му се отваря и затваря като вратата на автобус 72 в час пик. Изваждам светкавично една кутия със студена леща и я опразвам на мига. Мисля повече да не ям...

Второ: Провеждам разяснителна кампания на тема: „Колко храна е нужно да изядем дневно, без да се угояваме като гъска“. За целта си инсталирам електронен калкулатор на телефона. Лесно е, защото има пример как да си изчислим нужните за деня калории на база ръст, тегло и физическа активност. Меря се. Вкарвам си да данните и плача от резултата. Изяждам пакет със солети, докато проверявам дали не е станала грешка. На гърба пише 374 калории. Остават ми още 1 400 за деня. Решавам да си ги взема наведнъж, че да се свършва с тази мъка.

Трето: Слагам на вратата на хладилника своя снимка по бански, на която приличам на Афродита, излязла от вълните. Това ме мотивира до степен, че без причина започвам да клякам между печката и миялната машина. Синът ми поглежда мен, после снимката на хладилника, и пита коя е тази какичка. Не мога. За да не припадна, дояждам корнфлейкса на детето от закуска. Поне е "био".

Четвърто, но не последно: обявявам темата за храна – какво сме сготвили или ще сготвим днес – за тема табу, чийто ефект е сравним с този на фалшивите новини. Ще си говорим за книги, изкуство и най-вече за времената, когато сме били толкова слаби и красиви, че се е налагало да отстраняваме обожателите си подобно на чистачка на предното стъкло на колата. Всеки път завършваме разговора с групово изпълнение (за телефона – дует) на песента „Дано, дано, дано....“ на Богдана Карадочева. Сещате се. Говорим за времената, когато ще извадим токчетата, ще облечем новите рокли, ще сложим червилото и „ще настане „такъв живот, че само си викам“ – ДАНО!

 

Тери Пратчет: "Никой не полудява по-бързо от нормалния човек"