Момичешки тайни

Целувката е акт на любов само в половината култури по света

Целувката на Изток е по челото, а тихоокеанските общества въобще не докосват устни

Целувката е акт на любов само в половината култури по света

Снимка: Pixabay

Целувката е това, по което избираме партньора си, ласката е знак за грижа, а милувката за висша форма на сливане между тялото и душата. Учените откриха, че по време на целувка използваме 146 мускула и обменяме до 80 млн бактерии. А през целия си живот отделяме 20 000 минути или около 2 пълни седмици в целуване.

Но дали навсякъде по света е така?

Културният смисъл на целувката не е еднозначен. Американският институт по антропология направи изследване за традициите на ласките по света. Според заключението, само половината свят приема целувката за романтичен акт. За другите това е неприемливо действие, грубост, сравнявана с насилие.

В изследването са наблюдавани 168 култури, като само в 77 от тях или 46 % целувката е приемлив акт на любов. Но в 91 страни по света не е така, което показва романтичното и сексуално разнообразие на света.

Може да се направи невидима линия от Близкия Изток на Изток, където целувката спира своя естествен път. Тоест, за обществата в Близкия Изток целувката е приемлива, но в Монголия, Китай, Корея, Япония, тя става деликатна тема. И макар да има силно културно влияние от филми, музикални клипове, картини, изкуство, невидимите разделителни линии за целувката остават трайни. На Изток, например, целувката по челото е силен акт на любов. Но целувката по ръката е считано за много нехигиенично. Търкането на носовете на Изток също е смятано за интимен акт.

Всъщност по-лесно може да се проследи целувката при животните. Шимпанзетата и маймуните бонобо се целуват по устните. Бонобо дори използват език. Но подобни жестове за тях са начин да се помирят, а не форма на любовна игра, съобщава BBC News. А целувката може да се проследи при птиците, които поднасят храната на малките си директно в устата.

Чарлз Дарвин пише за целувката в книгата си от 1872 г. В „Изразяване на емоциите при човека и животните“ ученият говори за „поведения, подобни на целувки“, включително триене на носове и потупване по ръце, което според него може да е примитивната целувка.

Дарвин смята, че тези жестове показват инстинктивно желание за удоволствие от близък контакт с любим човек и че целувката и нейните разновидности са универсални. Но действието от целувка устни в устни до друг вид милувка, има разлика.

В цяла Европа целувката по бузата е често срещан поздрав, а целувката по устните е романтичен жест. В Индия, Бангладеш и Тайланд това е голяма интимност, която не се практикува на публични места, а някои общества изобщо не смятат целувката за романтична.

В тихоокеанските общества, целувката представлява прекарване на отворени усти една върху друга, но без реален контакт, пише news.com.au. Не че тези култури не са сексуални, а целувката не се разглежда като сексуално изражение. Там помирисването на лицето на партньор е силносексуален акт, както са правели животните преди да се одобрят за последващи действия.

Пигмеите Ака говорят за своята „нощна работа“. Това е думата за сексуален контакт. Признават, че е приятно, но основната цел е да се зачене дете. Там, където на Запад може да се похвалим с качество на любовната игра или продължителност на акта, пигмеите се фокусират върху това колко пъти за една нощ са „работили“, за да заченат здраво дете.

Така че, въпреки че целувката всъщност може да е еволюционна, тя не изглежда да е междукултурна и еднозначна за всички хора по света.