Срещите не са това, което бяха, и това е ясно като бял ден за всеки, който тепърва търси партньор. Независимо дали става дума за дълготрайна връзка, или за неангажиращи отношения, комуникацията се е промени значително и за това далеч не е виновна само пандемията. Ограниченията и локдауните се отразиха пагубно на тези, които сега излизат от тийнейджърската възраст, защото периодите на социални ограничения поставиха тежки бариери в общуването във възраст, когато е нормално младите да се събират, да са повече заедно на живо и да изграждат свои отношения между половете и потенциалните си партньори.

Да, но не само на 8 март жените говорят за това какво се е променило в мъжете и какво се е променило в жените, след като вече до среща се стига все по-трудно. Хората се затрудняват да говорят, да се гледат в очите, не зная какви сигнали изпращат с езика на тялото си и не умеят да формулират ясно какво чувстват, какво искат, какво търсят?

И ако за младите това е обяснимо поради липса на опит и умения как да се държат, то вече и хората на30 + са уплашени от променящите се условия на срещите.

Бързи срещи

Новият формат на срещите са бързите срещи, където свободни хора се срещат буквално за 5-минутен разговор с всеки в залата. Това е прекрасна възможност за бързите, пламенни натури, за тези, които могат дори да се възползват от възможността да се представят в друга светлина поне за 5 минути. Но е трудно за тези, които са по-бавни, не така екстровертни и директни.

В тези срещи всъщност няма значение какво казваш. Важен е езикът на тялото. И е видно с просто око, когато има химия между двама души. Ето няколко разказа на приятели, които бяха на подобни срещи, пък изводите си направете сами: 

История № 1:

„Всичко беше много забавно и имаше един мъж, който много ми хареса – хубав, в много добра форма, шеговит, леко се общуваше. До момента, в който разбрах, че е пожарникар. Веднага загубих интерес. Това направо ме отблъсна“.

История № 2: 

„Запознах се с момче, което каза, че е инструктор по танци. Жестоко! Адски си паднах! Излязохме след това на среща, но скоро той ми призна, че е излъгал и въобще не се занимава с танци. И дори не може да танцува, но знае, че момичетата харесват това и го използва като коз.“

История № 3:

„Имаше едно момиче, което ужасно се притесняваше да говори. Само се смееше. Отговаряше с кратки фрази, но иначе имаше нещо между нас. Беше като ток. Виждах, че се харесваме. Поисках да излезем после, но тя отказа. Написа ми, че има говорен дефект, който не може да преодолее. А аз нямах нищо против това!“

Всъщност не ограничението от 5 минути пречи за каквото и да било, а ограничението на всеки от участниците да бъде себе си дори и за 5 минути. Да си директен, е все по-екзотично, рядко и трудно. 

Продължава на следващата страница...