Срещите не са това, което бяха, и това е ясно като бял ден за всеки, който тепърва търси партньор. Независимо дали става дума за дълготрайна връзка, или за неангажиращи отношения, комуникацията се е промени значително и за това далеч не е виновна само пандемията. Ограниченията и локдауните се отразиха пагубно на тези, които сега излизат от тийнейджърската възраст, защото периодите на социални ограничения поставиха тежки бариери в общуването във възраст, когато е нормално младите да се събират, да са повече заедно на живо и да изграждат свои отношения между половете и потенциалните си партньори.
Да, но не само на 8 март жените говорят за това какво се е променило в мъжете и какво се е променило в жените, след като вече до среща се стига все по-трудно. Хората се затрудняват да говорят, да се гледат в очите, не зная какви сигнали изпращат с езика на тялото си и не умеят да формулират ясно какво чувстват, какво искат, какво търсят?
И ако за младите това е обяснимо поради липса на опит и умения как да се държат, то вече и хората на30 + са уплашени от променящите се условия на срещите.
Бързи срещи
Новият формат на срещите са бързите срещи, където свободни хора се срещат буквално за 5-минутен разговор с всеки в залата. Това е прекрасна възможност за бързите, пламенни натури, за тези, които могат дори да се възползват от възможността да се представят в друга светлина поне за 5 минути. Но е трудно за тези, които са по-бавни, не така екстровертни и директни.
В тези срещи всъщност няма значение какво казваш. Важен е езикът на тялото. И е видно с просто око, когато има химия между двама души. Ето няколко разказа на приятели, които бяха на подобни срещи, пък изводите си направете сами:
История № 1:
„Всичко беше много забавно и имаше един мъж, който много ми хареса – хубав, в много добра форма, шеговит, леко се общуваше. До момента, в който разбрах, че е пожарникар. Веднага загубих интерес. Това направо ме отблъсна“.
История № 2:
„Запознах се с момче, което каза, че е инструктор по танци. Жестоко! Адски си паднах! Излязохме след това на среща, но скоро той ми призна, че е излъгал и въобще не се занимава с танци. И дори не може да танцува, но знае, че момичетата харесват това и го използва като коз.“
История № 3:
„Имаше едно момиче, което ужасно се притесняваше да говори. Само се смееше. Отговаряше с кратки фрази, но иначе имаше нещо между нас. Беше като ток. Виждах, че се харесваме. Поисках да излезем после, но тя отказа. Написа ми, че има говорен дефект, който не може да преодолее. А аз нямах нищо против това!“
Всъщност не ограничението от 5 минути пречи за каквото и да било, а ограничението на всеки от участниците да бъде себе си дори и за 5 минути. Да си директен, е все по-екзотично, рядко и трудно.
Продължава на следващата страница...
Цветята са отживелица за остарелите романтици
Макар на 8 март да видяхме за поредна година засилен обмен на цветя, днес младите двойки все по-рядко прибягват до тях. От младо момиче на около 20 години знам, че цветя се подаряват едва след като момчето вече е "било" с момичето като един вид игра на сигурно.
„Всъщност, ако някой подарява цветя днес, то това със сигурност е мъж над 30, който има и повече финансови възможности“, смятат младите жени. За тях подаряването на цвета е сигурен намек не за любов и симпатии, а за сексуални намерения. Но кой не търси и телесна близост? Защо едното трябва да изключва другото? И всъщност не е ли мит платоничната любов, която някои жени единствено допускат за нормална?
Виртуалните връзки победиха трайните отношения
Все повече хората се оплакват, че не могат да задържат дълга връзка или тя е компромисна като връзка от разстояние, връзка без реални контакти и по-скоро виртуална връзка през различни приложения на комуникация. Писането на съобщения и норма. Говоренето по телефона е изключителна рядкост и проява на високо възпитание. Но къде се изгубиха обмяната на интонация, тембър, въпросителните в гласа, многоточията в разговора, които казват толкова повече? Смехът? Тъгата... Разтреперания глас? Защо всички се отдръпват от реалната комуникация? От живия контакт?
Психотерапевтите са затрупани от клиенти със затруднения във връзките и това е новата пандемия – самотни хора, които не умеят да комуникират, да намерят мястото си сред другите, да намерят сродни души и среда, в която да пасват. И това в България е само началото, защото тук все още хората излизат, събират се, говорят и работата не е основният смисъл на живота им. А в развитите общества на Запад самотниците кариеристи са не само основните пациенти. Те, за съжаление, са и пациенти на психиатрите и клиниките за душевно болни, а
Продължава на следващата страница...
често и на криминалистите... Според психолозите съвременният човек е загубил умението си да бъде част от устойчиво общество, тъй като днешният човек почти винаги е сменил града от родното си място, понякога е сменил държавата, културата дори. Работата е основният повод за промяна и отношенията трябва да догонват всичко останало, а това не винаги е лесен и още по-малко бърз процес. Не на последно място - консуматорският начин на живот на лесно достъпни стоки и услуги, забързан допълнително от онлайн културата, превърна и отношенията в кратки разговори, съобщения и дори записи, вместо на реален обмен на енергия, време и пространство, което е в основата на истинската връзка между хората.
Капанът Tinder - по-леснияj път
Приложенията за запознанства като Tinder може да са много полезни за скъсяване на пътя към търсения човек. Но освен че са лесен каталог за търсещите изживявания, това е място, където присъстват и много хора във връзка, семейни и още по-лошо - регистрирани насилници. Затова приложенията работят в посока повече безопасност особено на жените, тъй като изборът с кого да се срещат, е изцяло в ръцете на потребителите, но зад всеки профил може да се крие опасно лице с неподозирани намерения. И тук не става въпрос само за секс, а за истински криминални лица, които в САЩ вече Tinder успява да регистрира и да ограничи по редица законови начини. Но това далеч не важи за всички държави и за всички приложения за запознанства.
Все пак тези приложения не бива и да се заклеймяват само като лош начин да търсиш партньор, защото това е начин за запознанство като всеки друг, а опознаването на човека е това, което показва дали едно познанство може да прерасне в нещо повече. Не са единици семействата, които са се запознали в интернет.
Но все още много жени остават в дълбок шок, когато вече превърналото се в норма изпращане на снимка на мъжки член пристигне още в първите разменени съобщения.
Това ли е новата сексуалност на модерния мъж? Вадя всичко и веднага, пък ти ако щеш?!
Романтиците пък се смятат за тотална отживелица и старомодни чичковци, които вече никой не търси. Да, разлика в комуникацията има и тя не е само по отношения на разминаването на поколенията. Различно е чувството за хумор дори.
„Вече не ми се получават шегите с 25-годишните. Аз съм на 19, но веднага разбирам - не сме от различни поколения. А тези като мен са много незрели и не знаят как да се държат“, споделя млада студентка по медицина.
Срещите определено не са това, което бяха та както и моята баба не приемаше, че може да имам много гаджета, преди да избера своя човек. Така, както другата ми баба ми казваше, че съм стара мома на 21 години и ако не се взема в ръце, няма да има кой да ме вземе. Така, както в малките градове и до днес момичетата с повече от едно гадже през годините се сдобиват с лошо име.
Обществени дисонанси, ще кажат някои, но истината е, че времето и връзките продължават да вървят все напред и никога назад.
Ето някои нови тенденции в отношенията
