Танцът  без  хореография, без заучени стъпки и движения на тялото без задължителна последователност доскоро ми се струваха странни и не-както-трябва. „Трябва” е дума, която ни съпътства навсякъде – от работата до свободното време. Норми и правила, които са заложени в нас още от деца, които следваме, съзнателно или не, с единствената цел – да се впишем в средата. Желанието да сме част от някакво общество, от заобикалащият ни социум, от определени кръгове доста често е водещ мотив да пренебрегваме или да забравяме нуждите на собствената си личност, ум, тяло и индивидуалност. Трябва да се държим подобаващо, да следваме определен етикет на поведение, за да не бъдем отхвърени или най-малкото, за да не изглеждаме абсурдно в очите на околните.

„Когато танцуваш, нищо не „трябва!”, казва Радина, създател на единствената „Танцова медитация: Отвъд ограниченията”. „Танцуваш, за да изразяваваш себе си и своята личност по начин, който искаш, усещаш и чувстваш в настоящия момент. Търсиш, екпериментираш и присъстваш тук и сега. Няма правила, няма грешни стъпки.”

„Отвъд ограниченията” е среща между осъзнатостта на Запада и мъдростта на Изтока. Започва като „Медитации 5 ритъма” – американска медитивна система, създадена от Габриеле Род, в която се танцува на 5 различни ритмични мелодии. На Радина, обаче, това не й е достатъчно. Липсва й тишината на източната медитация. Защото в тишината е същината...

Изгарям от любопитство. Нося със себе си дълга пола вместо спортен екип, защото съм посъветвана да се облека така, че да се чувам максимално свободна и неограничена от символиката на дрехите. Залата е притъмнена и няма осветление. Единствената светлина идва от свещите по пода. Запознавам се с останалите жени. Сред нас има и мъж, който изглежда, че не е тук за първи път. Заради „начинаещите”, като мен, Радина разказва накратко какво предстои и започваме.

Опитвам се да се отдам на ритъма, но и наблюдавам другите. Картината пред мен напомня на езически ритуал – боси жени с рокли до земята, спуснати коси и притворени, като за молитва очи, танцуват по начин, който трудно може да бъде описан, но е изключително красив. Движенията са първични и естествени, сякаш идват от самата им същност. Виждам колко различни сме една от друга, по колко неподражаем начин изразяваме себе си. Енергията на въздуха се променя. В този момент ние всички сме едно цяло и същевременно никой не съществува за другия.

Постепенно тялото ми свиква с дадената му свобода и започва самό да взима решенията. В мен танцува жената и детето.

Постепенно тялото ми свиква с дадената му свобода и започва самό да взима решенията.

В този миг съм и мъдра и наивна, и смела и уплашена, аз съм целия свят и в същото време изчезвам напълно. Нямам нужда от огледала, за да видя как изглеждам, няма нужда от учител, защото той е част от мен. Искам единствено да махна тревогите от себе си, да балансирам мислите си, да „обеля” персонажите, които понякога ми се налага изграя и да остана само аз. Без „задължително” и без „трябва”.

След края съм хармонизирана и спокойна... И мислите ми са тихи.
Защото в тишината е същината.