ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Да се превърнеш в танц

Да се превърнеш в танц

Танцът  без  хореография, без заучени стъпки и движения на тялото без задължителна последователност доскоро ми се струваха странни и не-както-трябва. „Трябва” е дума, която ни съпътства навсякъде – от работата до свободното време. Норми и правила, които са заложени в нас още от деца, които следваме, съзнателно или не, с единствената цел – да се впишем в средата. Желанието да сме част от някакво общество, от заобикалащият ни социум, от определени кръгове доста често е водещ мотив да пренебрегваме или да забравяме нуждите на собствената си личност, ум, тяло и индивидуалност. Трябва да се държим подобаващо, да следваме определен етикет на поведение, за да не бъдем отхвърени или най-малкото, за да не изглеждаме абсурдно в очите на околните.

„Когато танцуваш, нищо не „трябва!”, казва Радина, създател на единствената „Танцова медитация: Отвъд ограниченията”. „Танцуваш, за да изразяваваш себе си и своята личност по начин, който искаш, усещаш и чувстваш в настоящия момент. Търсиш, екпериментираш и присъстваш тук и сега. Няма правила, няма грешни стъпки.”

„Отвъд ограниченията” е среща между осъзнатостта на Запада и мъдростта на Изтока. Започва като „Медитации 5 ритъма” – американска медитивна система, създадена от Габриеле Род, в която се танцува на 5 различни ритмични мелодии. На Радина, обаче, това не й е достатъчно. Липсва й тишината на източната медитация. Защото в тишината е същината...

Изгарям от любопитство. Нося със себе си дълга пола вместо спортен екип, защото съм посъветвана да се облека така, че да се чувам максимално свободна и неограничена от символиката на дрехите. Залата е притъмнена и няма осветление. Единствената светлина идва от свещите по пода. Запознавам се с останалите жени. Сред нас има и мъж, който изглежда, че не е тук за първи път. Заради „начинаещите”, като мен, Радина разказва накратко какво предстои и започваме.

Опитвам се да се отдам на ритъма, но и наблюдавам другите. Картината пред мен напомня на езически ритуал – боси жени с рокли до земята, спуснати коси и притворени, като за молитва очи, танцуват по начин, който трудно може да бъде описан, но е изключително красив. Движенията са първични и естествени, сякаш идват от самата им същност. Виждам колко различни сме една от друга, по колко неподражаем начин изразяваме себе си. Енергията на въздуха се променя. В този момент ние всички сме едно цяло и същевременно никой не съществува за другия.

Постепенно тялото ми свиква с дадената му свобода и започва самό да взима решенията. В мен танцува жената и детето.

Постепенно тялото ми свиква с дадената му свобода и започва самό да взима решенията.
В този миг съм и мъдра и наивна, и смела и уплашена, аз съм целия свят и в същото време изчезвам напълно. Нямам нужда от огледала, за да видя как изглеждам, няма нужда от учител, защото той е част от мен. Искам единствено да махна тревогите от себе си, да балансирам мислите си, да „обеля” персонажите, които понякога ми се налага изграя и да остана само аз. Без „задължително” и без „трябва”.

След края съм хармонизирана и спокойна... И мислите ми са тихи.
Защото в тишината е същината. 

Теди е експериментаторка. Предимно със себе си и със собствената си гледна точка и разбирания, родена е в София, но приемаща себе си като момиче от Европа. Обича да пътува, да „сменя пейзажа“, да общува или просто да си върви по улицата с музика в ушите. Вярва, че всяка грешка е опит, всеки ден е училище, че носим щастието в себе си, понякога сами сме най-големите си врагове, и че кога...